— Млъквай! — изръмжа Терез и тежко се отпусна на дивана. Ричард седна срещу нея. Вторачиха се един в друг раздразнено.
— Нещата май стават смешни — промърмори тя.
— Мисля, че напрежението ни дойде прекалено много — въздъхна Ричард.
— Това е първата вярна приказка, която чувам от теб…
Колко е часът?
— Минава полунощ.
— Нищо чудно, че съм на прага на изтощението — въздъхна тя. — На всичкото отгоре главата ми ще се пръсне от болка!
— И аз не мога да кажа че се чувствам превъзходно — призна Ричард.
— Тогава да се опитаме да поспим — рече Терез. — А на сутринта ще решим проблема. В момента съм толкова уморена, че дори не виждам пред себе си!
Джак се събуди от студ, часът беше четири и половина сутринта. Огънят в камината беше угаснал. Успя да придърпа върху себе си черджето пред мивката, което все пак предлагаше някаква топлина.
Помещението тънеше в мрак. Терез и Ричард се бяха оттеглили в спалните си. От прозорчето над умивалника се процеждаше бледа светлина, на която неясно се очертаваха контурите на мебелите.
Не беше в състояние да определи причината за влошеното си състояние. Може би беше грипът, може би страхът… Единствено кашлицата му не показваше признаци на влошаване. Явно римантадинът все пак го предпазваше да не стигне до бърза бронхопневмония.
В продължение на няколко минути си позволи лукса да помечтае, представяйки си как някой се появява тук и го освобождава. Но шансовете за това бяха минимални и той прекрасно го знаеше. Тед Линч беше единственият човек, който знае за маркировката на пробите, но едва ли имаше представа какво точно означава това. Агнес положително би се досетила, но Тед нямаше никакви причини да споделя откритието си с нея.
Шансовете за външна помощ бяха нулеви, следователно трябваше да помисли за бягство. Пръстите му бавно опипаха канализационната тръба, към която беше прикован. Не откри нищо. Започна да мести белезниците по протежението й, опирайки крака в стената. Дърпаше рязко, металът болезнено се забиваше в китките му, но тръбата не помръдваше.
Значи опитът за бягство трябва да се осъществи по време на евентуалното кратко посещение в тоалетната, реши той. Нямаше никаква представа как точно ще го направи. Оставаше да се надява, че братът и сестрата ще допуснат някаква немарливост.
Представи си какво ще му донесе утрото и неволно потръпна. Сънят само ще подсили решителността на Терез. Фактът, че снощи и двамата нямаха куража да натиснат спусъка, не означаваше нищо. Защото и Ричард, и Терез бяха прекалено себични, за да го оставят жив…
Придърпа чергата с крака и успя да покрие тялото си. Отпусна се в най-удобната възможна поза и направи опит да задреме. Искаше да е в максимално добра физическа форма, тъй като ако се появи изобщо, шансът за спасение щеше да бъде единствен и мимолетен…
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Четвъртък, 28 март 1996 г. Катскилс Маунтънс, щат Ню Йорк
Времето се точеше мъчително бавно. Джак не успя да заспи, а треската му пречеше да намери що-годе удобна поза. По тази причина почти се зарадва, когато Ричард най-сетне се появи долу със стърчаща във всички посоки коса.
— Трябва да отскоча до тоалетната — подвикна Джак.
— Ще чакаш докато стане Терез — отсече Ричард и се зае да пали огъня.
Няколко минути по-късно вратата се отвори. Терез беше навлякла някаква износена хавлия и състоянието й не беше по-добро от това на Ричард. От прическата й не беше останало почти нищо, а липсата на грим подчертаваше бледостта на лицето й.
— Още ме боли глава — оплака се тя. — И изобщо не мигнах…
— Аз също — промърмори Ричард. — На всичкото отгоре не сме и вечеряли…
— Аз не съм гладна — рече Терез.
— Трябва да отида в тоалетната — обади се Джак. — Чакам вече часове!
— Вземи пистолета! — нареди на брат си Терез. — А аз ще му сваля белезниците. — Влезе в кухнята и се наведе над тръбата с ключ в ръце.
— Съжалявам, че не си спала добре — обади се Джак. — Трябваше да дойдеш тук, при мен. Беше ми много хубаво…
— Изобщо не съм в настроение да те слушам! — изгледа го предупредително Терез.
Белезниците щракнаха. Джак разтърка подутата си китка и бавно се изправи на крака. Връхлетя го внезапен и силен световъртеж, принуди се да опре гръб в умивалника. Терез бързо щракна белезниците на свободната му само за миг китка. А той не беше в състояние да окаже съпротива, дори и да искаше.
— Добре, тръгвай — изръмжа Ричард и насочи пистолета в гърдите му.
— Само секунда — стисна очи Джак. Стаята продължаваше да му се върти.