— Без номера! — рече Терез и се отдръпна от него.
След малко Джак се овладя и нестабилно се заклатушка към тоалетната. Първата му работа беше да се облекчи, втората — да вземе хапче римантадин с помощта на глътка вода. Едва тогава вдигна глава и се погледна в огледалото. Почти зяпна от изненада, тъй като в първия момент изобщо не се позна. Очите му бяха червени и подути, на лявата му буза имаше дълбока кървава драскотина, червени петна покриваха предната част на униформената риза. Вероятно от удара, който ми нанесе в колата Ричард, рече си той. Долната му устна беше разцепена, а лицето му беше покрито с ръждива четина.
— Хайде, побързай! — извика зад вратата Терез.
Джак пусна водата в умивалника и се наплиска. После изми зъбите си с показалец и приглади косата си.
— Слава Богу! — промърмори Терез, когато го видя да се изправя на прага.
Джак потисна желанието си да отвърне с язвителна забележка. Вече беше осъзнал, че отношенията му с тези двамата са на ръба на катастрофата и предпочиташе да не ги дразни. Изпита смътната надежда, че няма да го вържат пак за кухненската тръба, но тя бързо се изпари. Подкараха го към умивалника и белезниците щракнаха на предишното си място.
— Трябва да хапнем нещо — рече Ричард.
— Снощи купих разни сирена…
— Ще свършат работа — кимна Ричард.
Настаниха се на масата, само на около метър и половина от Джак. Не му предложиха храна. Терез хапна съвсем мъничко и отново обяви, че не изпитва глад.
— Намери ли разрешение на проблема? — попита Ричард.
— Сетих за онези, които трябваше да го ликвидират в града — отвърна Терез. — Що за хора са те?
— Една банда, която държи квартала, в който живея — отвърна Ричард.
— Как влизаш в контакт с тях?
— По телефона, или просто отскачам до къщата им… Преговарях с човек на име Туин…
— Докарай го тук! — отсече Терез.
— Възможно е, стига да му предложим добри пари…
— Хайде, обади му се — подкани го Терез. — Колко му обеща за акцията?
— Петстотин — отвърна Ричард.
— Предложи му хиляда, но да дойде веднага!
Ричард отмести стола си и влезе в кухнята, където беше телефонът. Искаше до проведе разговора в присъствието на Терез, тъй като не беше сигурен дали Туин ще пожелае да дойде чак тук, в Катскилс.
Хвана го още след първото позвъняване и нетърпеливо му обясни, че трябва да поговорят за премахването на доктора.
— Той вече не ни интересува, човече — отвърна Туин.
— Този път няма да има никакви засечки — увери го Ричард. — Държим го при нас с белезници, в една къща извън града…
— В такъв случай нямате нужда от нас — отвърна Туин.
— Чакай! — извика Ричард, усетил, че онзи се готви да затвори. — Имаме нужда от вас! Ако си направиш труда да дойдеш дотук, ще ти платим двойно!
— Хилядарка? — пожела да се осведоми Туин.
— Имаш я.
— Не идвай, Туин! — изкрещя Джак. — Това е постановка!
— По дяволите! — изруга Ричард и каза на Туин да почака малко. После стовари ръкохватката на револвера върху главата на Джак.
От очите му изхвърчаха искри, прониза го остра болка. По слепоочието му се проточи струйка кръв.
— Това докторът ли беше? — пожела да се осведоми Туин.
— Аха! — гневно и задъхано отвърна Ричард.
— Защо вика, че е постановка?
— Защото дрънка глупости! — забързано рече Ричард. — Защото му е голяма устата и защото е окован с белезници за тръбата на канализацията!
— Чакай малко! — спря го Туин. — Плащаш хилядарка, за да дойдем и да свитнем доктора, когото си вързал за тръба, така ли?
— Точно така! Все едно, че ще гръмнеш вързана патица!
— Къде се намирате?
— На стотина мили северно от града, в Катскилс…
Насреща настъпи тишина.
— Какво ще кажеш? — припряно попита Ричард. — Това са лесни пари!
— Защо сам не свършиш работата? — попита Туин.
— Предпочитам да не ти обяснявам! — сопнато отвърна Ричард.
— Окей, давай адреса — реши Туин. — Но ако си намислил нещо гнило, ще ти се стъжни, да знаеш!
Ричард описа как да стигнат до фермата и настоя да побързат, после бавно остави слушалката.
— Слава Тебе, Господи! — промърмори Терез.
— Най-добре да се обадя в службата и да кажа, че съм болен — отново вдигна слушалката Ричард. — По това време вече би трябвало да съм на работа…
Терез го изчака да свърши и стори същото. Проведе кратък разговор с Колийн и отиде да вземе душ, а Ричард хвана сандъчето до камината и излезе да го напълни с дърва.
Свъсил вежди от болка, Джак успя да се изправи до седнало положение. Кръвта спря да тече от главата му. Перспективата да срещне „Черните крале“ беше мрачна. Тези типове щяха да го застрелят без да им мигне окото, независимо от положението, в което ще го заварят.