За известно време изгуби контрол над себе си и започна да се дърпа. Единственият резултат беше ново разраняване на китките, плюс няколко съборени пластмасови шишета с миялни препарати. Нямаше начин да счупи нито тръбата, нито белезниците.
После се преви на две и заплака. Но дори и това състояние не продължи дълго. Избърса лицето си с ръкав, въздъхна и отново седна. Трябваше да направи нещо. При следващото си посещение в тоалетната трябваше да избяга. Това беше последният му шанс, времето изтичаше…
Терез се появи след около четиридесет и пет минути, вече напълно облечена. Тръшна се на дивана и качи крака върху възглавниците. Ричард вече лежеше на другия диван с някакво старо списание в ръце.
— Нещо не ме бива — промърмори Терез. — Главата ми ще се пръсне, имам чувството, че ме хваща грип…
— И аз съм така — рече Ричард без да вдига глава.
— Искам да отида в тоалетната — обади се Джак.
— Стига де! — извъртя очи Терез.
В продължение на пет минути всички мълчаха.
— Май ще е по-добре, ако се облекча направо тук — наруши тишината Джак.
Терез промени позицията на тялото си и хвърли кос поглед към Ричард.
— Хайде, боец, действай! — недоволно промърмори тя. Прибягнаха до вече познатия метод: Терез отключи белезниците, а Ричард го държеше на мушка.
— С тези железа ли да ходя в кенефа? — оплака се Джак, докато Терез отново щракаше белезниците около китките му.
— Абсолютно! — кимна тя.
В банята Джак взе още един римантадин, после остави водата да тече, стъпи върху спуснатия капак на тоалетната чиния и се вкопчи в решетките на малкото прозорче.
Вратата рязко се отвори.
— Слизай оттам! — заплашително изръмжа Терез.
Джак слезе от чинията и сви глава в раменете си. Очакваше нов удар от страна на Ричард. Но онзи само се промъкна в тясното помещение, насочи револвера в лицето му и изсъска:
— Дай ми причина да натисна спусъка, моля те!
Езичето на ударника беше изтеглено назад.
В продължение на няколко секунди никой не помръдна, после Терез го побутна по посока на кухнята.
— Защо не сменим мястото? — попита Джак. — Тази гледка отдавна ми омръзна!
— Не ме предизвиквай! — хладно го предупреди Терез.
Джак погледна дулото на револвера на няколко сантиметра от себе си. Нямаше какво да направи. Миг по-късно пак се оказа окован за проклетата тръба.
След около час Терез реши да отскочи до селото за аспирин и някаква храна. Ричард поиска сладолед за възпаленото си гърло.
Джак изчака излизането й и отново поиска да отиде в тоалетната.
— Да, бе, как не — промърмори Ричард, без да помръдва от дивана.
— Последният път не направих нищо — предупреди го Джак.
— Грешката си е твоя — изсмя се Ричард.
— Хайде де — примоли се Джак. — Ще отнеме само минута!
— А още по-малко ще отнеме да те фрасна по главата с желязото! — гневно изкрещя Ричард.
Джак благоразумно замълча.
Двадесет минути по-късно до слуха му достигна пропукването на чакъла под автомобилни гуми. Нивото на адреналина в кръвта му рязко се повиши. Нима „Черните крале“ вече са тук? Обзет от паника, той мрачно се втренчи в солидната канализационна тръба.
Вратата се отвори и на прага се появи Терез. От гърдите му се изтръгна неволна въздишка на облекчение. Младата жена пристъпи в кухнята, тръсна на масата голяма книжна торба и побърза да легне на дивана.
Ричард стана и започна да подрежда покупките в хладилника. Кутията сладолед влезе във фризера, а консервираните супи — в стенния шкаф. На дъното на торбата имаше няколко пакетчета соленки и голяма опаковка аспирин.
— Дай му малко соленки — обади се Терез.
Ричард сведе поглед към проснатия в краката му Джак.
— Искаш ли?
Джак кимна с глава. Изведнъж се сети, че не беше хапвал нищичко от онази малка закуска в микробуса и червата му започнаха да се бунтуват. Ричард се наведе и започна да пуска в устата му напоените с масло пръчици. Джак лакомо погълна пет парчета, след което помоли за вода.
— По дяволите! — изруга Ричард, недоволен от ролята на бавачка.
— Дай му! — обади се Терез.
Ричард неохотно се подчини. Джак отпи няколко глътки от чашата и учтиво благодари.
— Трябва да благодариш на нея, а не на мен! — сопнато отвърна Ричард.
— Донеси ми два аспирина и чаша вода — рече Терез.
Ричард театрално извърна очи към тавана.
— Май на мен се падна ролята на слугата, а? — изръмжа той.
— Не дрънкай, моля те!
Около четиридесет минути по-късно отвън долетя скърцането на автомобилни гуми.
— Най-сетне! — възкликна Ричард, захвърли списанието и стана. — Сигурно са минали по заобиколния път през Филаделфия!