— Три хиляди — прекъсна го Ричард и Терез отново кимна с глава.
— Три хиляди кинта? — попита с недоверие Туин.
— Точно така.
— Май наистина си отчаян, а?
— Готови сме да платим три хиляди долара — отвърна Ричард. — Това трябва да ти говори достатъчно…
— Аха… И викаш, че докторчето е оковано с белезници, а?
— Точно така. Ще бъде детска игра…
— Слушай какво ще ти кажа — взе решение Туин. — Утре сутринта ще ти пратя човек…
— Да не стане като тази сутрин? — недоверчиво попита Ричард.
— Няма — увери го Туин. — Гарантирам, че утре нещата ще бъдат оправени.
— Срещу три хиляди — поиска да бъде сигурен Ричард.
— Точно толкова.
Ричард остави слушалката и хвърли поглед към сестра си.
— Вярваш ли му? — попита тя.
— Този път каза, че гарантира… А когато Туин каже такова нещо, той държи на думата си. Сигурен съм, че утре сутринта ще бъде тук.
— Дано — въздъхна Терез.
Джак беше в съвсем друго настроение. Паниката в душата му се върна, а заедно с нея нарасна и решимостта му да направи решителен опит за бягство през настъпващата нощ. Просто защото с утрото щеше да настъпи и краят…
Следобедът бавно отстъпи място на вечерта. Терез и Ричард спяха. Оставен без надзор, огънят бавно гаснеше. С мрака дойде и студът. Джак напразно се опитваше да измисли някакъв план за бягство. Всичко опираше до белезниците, които продължаваха да го държат вързан за здравата канализационна тръба.
Някъде около седем Ричард и Терез започнаха да кашлят в съня си. В началото звуците приличаха повече на прочистане на гърлото, но скоро се превърнаха в остра и раздираща дробовете кашлица. Това потвърди подозренията му, породили се още при първите им оплаквания от треска и неразположение. И двамата бяха пипнали опасния грип от него — точно според предположението на Ричард. Това с положителност беше станало по време на продължителното им съвестно пътуване в колата — тогава, когато неговите симптоми бяха в разгара си. С всяко кихане той беше пълнил купето с милиарди бацили.
Все пак не можеше да бъде напълно сигурен. Основното му притеснение си оставаше предстоящата среща с „Черните крале“ и затова не прояви особена загриженост към здравословното състояние на похитителите си.
Реши да поднови опитите за освобождение. Отчаяното дърпане обаче не му донесе нищо, освен нови кървави драскотини по китките и недоволството на Ричард, събудил се от шума.
— Престани! — извика лаборантът и се надигна да включи нощната лампа до себе си. Но в същия миг бе повален от остър пристъп на кашлица.
— Какво става? — замаяно се обади Терез.
— Онова животно не ни оставя на мира! — поясни Ричард, прочисти гърлото си и простена: — Господи, колко съм жаден! — Спусна крака от дивана, изправи се и уплашено добави: — Вие ми се свят! Сигурно имам и температура!
Влезе в кухнята и напълни една чаша с вода. Джак си помисли да го повали с един удар зад коленете, но после реши да се откаже. Това с положителност щеше да му докара нов удар с пистолета в главата.
— Трябва да отида в тоалетната — обади се той.
— Млъквай! — раздразнено отвърна Ричард.
— Мина много време — рече Джак. — Не ти искам разходка в двора, а само облекчение. Ако ми откажеш, тук скоро ще замирише доста неприятно…
Ричард въздъхна, отпи глътка вода и повика Терез. После взе револвера от масата.
Терез се появи с ключа за белезниците в ръка, а рязкото изщракване зад гърба на Джак го уведоми, че шансовете му отново са сведени до нула. Терез се наведе и мълчаливо отключи едната метална халка от тръбата. Очите й трескаво блестяха. Джак бавно се изправи, а тя отстъпи крачка назад. Стаята отново заплува пред очите му. Не ставам за беглец, рече си той. Тялото му беше като гумено от липсата на сън, храна и течности. Терез щракна халката на свободната му ръка, а Ричард тръгна подире му с насочено оръжие.
Джак влезе в тоалетната и понечи да затвори вратата, но Терез я подпря с крак.
— Съжалявам, но тази привилегия вече ти е отнета — хладно рече тя.
Джак я погледна, после премести очи върху брата. Разбрал, че няма смиел да спори, той сви рамене и се обърна с лице към тоалетната чиния. Облекчи се и махна по посока на умивалника:
— Може ли да се измия?
— Карай — кимна Терез, закашля се и направи гримаса. Гърлото явно я болеше.
Джак пристъпи към умивалника и се скри от погледа й. Пусна водата, а ръката му бръкна в джоба за поредното хапче римантадин. От притеснение за малко не изпусна шишенцето.
Погледна се в огледалото и сърцето му се сви. Изглеждаше много по-зле от сутринта, главно благодарение на новия белег, кацнал на челото му. Раната беше доста дълбока и се нуждаеше от конци. В противен случай щеше да му остане белег. Тази мисъл го накара горчиво да се усмихне. Точно сега ли трябва да мисли за красотата си?