— Май и аз трябва да си купя едни нови найки — промърмори той.
— Хей, Джак! — повика го някакъв женски глас. — Здрасти!
Зад оградата, откъм страната на тротоара, се беше изправила Лори.
— Я! — зяпна Уорън. — Твоето парче май е решило да ни дойде на гости!
Овациите се прекратиха, очите на всички присъстващи се извърнаха към Лори. Тук не беше прието приятелки и съпруги да се появяват на игрището. Джак не знаеше дали това е твърдо или препоръчително правило. Но неочакваната поява на Лори го сконфузи, тъй като винаги се беше опитвал да спазва неписаните правила, които властваха на площадката.
— Мисля, че много се радва да те види — подхвърли Уорън, без да сваля очи от размахващата две ръце Лори.
— Не съм я канил — промърмори извинително Джак. — Щяхме да се видим по-късно…
— Няма проблем — шляпна го по гърба Уорън. — Парчето си го бива. Дано в леглото си по-добър, отколкото на игрището…
Джак не можа да сдържи усмивката си. Тръгна по посока на Лори, а победните възгласи зад гърба му се възобновиха с нова сила. Това го накара да се отпусне.
— Сега вече знам, че слуховете отговарят на истината — рече усмихнато Лори. — Ти наистина играеш баскетбол!
— Надявам се, че току-що идваш — кисело се усмихна Джак. — В противен случай нямаше да твърдиш подобно нещо, тъй като през последните три минути бях направо смешен!
— Не съм забравила, че срещата ни е в девет, но нямах търпение да те видя — поясни Лори.
— Защо? Какво се е случило?
— Търси те Никол Маркет от Противогрипния център. Очевидно е била много разочарована, че не те хвана, защото Марджъри я прехвърли на мен… Жената ме помоли да ти предам едно послание…
— Казвай — рече Джак.
— Центърът официално спира ваксинациите, тъй като вече втора седмица няма нови случаи на инфлуенца, причинена от вируса „Аляска“. Карантината се оказала достатъчно успешна мярка, а епидемията по всяка вероятност се е развила като „свинския“ грип през седемдесет и шеста…
— Това е отлична новина! — усмихна се с облекчение Джак. Няколко седмици поред се беше молил нещата да се развият именно по този начин и Лори прекрасно го знаеше. Затишието настъпи след петдесет и два случая на зараза, тридесет и четири от които бяха завършили със смърт. Общественото напрежение беше голямо.
— Никол каза ли на какво според тях се дължи това? — попита на глас той.
— Да — кимна Лори. — Изследванията им показали, че вирусът е изключително нестабилен извън организма на приносителя си. Според тях температурата в онази ледена ескимоска юрта е показвала значителни отклонения, като на моменти е била близо да точката на топенето. А това е доста далеч от минус петдесет градуса, необходими за пълноценното съхраняване на вируса…
— Жалко, че повишената температура не се е отразила и на патогенността му — въздъхна Джак.
— Но именно тя позволи създаването на ваксина, което е нещо доста необичайно за инфлуенца — успокоително рече Лори. — „Аляска“ явно е от онези вируси, които изискват продължителен контакт между здравите хора и вирусоносителите…
— Мисля, че сме късметлии — рече Джак. — Фармацевтичната индустрия също трябва да бъде поздравена. Буквално за нула време бяха произведени огромни количества римантадин.
— Свърши ли с баскетбола? — попита Лори, забелязала че играта на площадката започва отново.
— Страхувам се, че е така — въздъхна Джак. — Отборът ми отпадна, при това благодарение на мен…
— Онзи, с когото те видях да разговаряш, беше Уорън, нали?
— Да.
— Изглежда точно толкова впечатляващ, колкото си ми го описвал… Само не мога да разбера как не му падат гащите. Толкова са огромни, че…
Джак хвърли кос поглед към Уорън, който изстрелваше топка след топка по посока на резервното табло, на лицето му се появи усмивка. Лори беше права: широките гащета на младежа се крепяха около тънката му талия в противоречие със закона на Нютън за земното притегляне. А самият Джак дотолкова беше свикнал с тази гледка, че едва сега му обърна внимание.
— За мен това също е загадка — призна той. — Ще трябва да го попиташ лично…
— Готово — съгласи се Лори. — И без това искам да се запозная с него…
Джак я погледна с недоумение.
— Говоря сериозно — увери го тя. — Наистина искам да се запозная с човека, който спаси живота ти…
— Не го питай за гащите — примоли се той.
— Стига де, все пак имам известно възпитание…
Джак извика Уорън по име и размаха ръце. Младежът се приближи към оградата, без да прекратява небрежния си дрибъл с топката. Джак не беше сигурен какво ще последва, но все пак ги запозна. За негова изненада всичко премина гладко.