— Наистина ли мислиш така? — стреснато попита Вини и се закова на място.
— Не, разбира се — засмя се Джак и го тупна по рамото. — Само се пошегувах…
— Слава Богу — промърмори санитарят и отново тръгна напред.
— Но може да е чума — добави Джак.
— Че това да не е по-невинно? — отново се спря Вини.
— Ще видим — сви рамене Джак. — Нали затова сме тук?
Навлякоха стерилните комбинезони. Вини с пъшкане се натика в скафандъра си и влезе в залата за аутопсии, а Джак прелисти папката на Нодълман. Вътре имаше болнична анамнеза, частично попълнен смъртен акт, формуляр от съдебна медицина с прикачени към него два празни листа за бележки на патолозите, самозалепящо се листче, на което нощната смяна бе отбелязала часът на смъртта, продиктуван по телефона; дебел набор формуляри за идентификация на покойника, копие от заключенията на Джанис и лабораторни проби за евентуалното наличие на ХИВ-вируси.
Както винаги, Джак изчете внимателно рапорта на Джанис, независимо от току-що проведения разговор с нея. После се прехвърли в помещението с чамовите ковчези и започна да навлича скафандъра. Измъкна от контакта портативния уред за вътрешна вентилация, завърза го на гърба си и тръгна към залата за аутопсии. От двете му страни се издигаха металните хладилни шкафове за трупове, точно 126 на брой. Гледката не беше особено приятна, а прибавена към неудобството на космическото му облекло — направо нетърпима. Някога тази морга беше приемана като произведение на изкуството, но днес вече плачеше за разширение и ремонт. Циментовият под и сините плочки по стените изглеждаха като декор от стар филм на ужасите.
В залата за аутопсии се влизаше и директно от коридора, но тази врата се използваше само за вкарване и изкарване на труповете. Джак влезе през вратата, която я свързваше с малка тоалетна, оборудвана с умивалник от дебел фаянс.
Вини вече беше докарал тялото на Нодълман, което лежеше на една от осемте маси за аутопсии, заобиколено от необходимите за процедурата инструменти. Джак зае позиция вдясно от него, а Вини застана от другата страна.
— Не изглежда добре — промърмори патологът. — Мисля, че няма да се добере до райските врати… — През маската на скафандъра се говореше трудно, а и вече започваше да се поти.
Вини замълча. Както винаги, той не знаеше как да реагира на странните забележки на Джак. Но този труп действително изглеждаше зле.
— Гангрена — промърмори патологът, вдигна ръката на трупа и започна да разглежда почернелите пръсти. След малко я пусна и посочи свитите гениталии: — Върхът на пениса също е засегнат от нея… Уф! Представяш ли си какви болки са били?
Вини не отговори.
Джак продължи с огледа на трупа. Очите му не пропускаха нищо. Спря за момент над корема и посочи големите подкожни кръвонасядания, които покриваха не само него, но и горната част на краката:
— Пурпура2 — обяви той. След което добави, че липсват следи от ухапвания на насекоми. — Това е важно, тъй като голяма част от инфекциозните болести се пренасят именно от артроподи…
— Какво е артроподи? — колебливо попита Вини. Отново не беше сигурен дали Джак не се шегува.
— Жилещи насекоми — поясни патологът. — При този вид заболявания крустацените3 не играят особена роля…
Вини кимна с глава, макар че не разбра абсолютно нищо. Мислено си отбеляза да потърси в речника точното значение на думата „артропод“.
— А какви са шансовете този мъж да е умрял от острозаразна болест? — попита на глас той.
— Много големи — въздъхна Джак. — Бих казал — отлични…
Вратата към коридора се отвори и в залата се появи количка с труп, тикана от Сал Д’Амброзио — един от колегите на Вини. Погълнат от външния оглед на Нодълман, Джак изобщо не вдигна глава. В ума му вече се въртяха няколко от вероятните диагнози.
Половин час по-късно шест от осемте маси бяха заети с тела, които очакваха аутопсия. В залата един по един се появяваха дежурните през деня патолози. Първа сред тях беше Лори, която незабавно пристъпи към масата на Джак.
— Някакви идеи? — попита тя.
— Цял куп, но нищо твърдо — отвърна с въздишка Джак. — Единственото, което мога да кажа засега е, че този вирус наистина е бил нещо страшно… Подхвърлих на Вини идеята за Ебола просто за да го уплаша, но тук действително става въпрос за многобройни и характерно разпръснати интраваскуларни кръвонасядания…
— Господи, сериозно ли говориш? — стреснато го изгледа Лори.
— Не съвсем — призна Джак. — Обаче от това, което видях досега, тази идея изглежда напълно възможна… Разбира се, аз не съм имал възможност да изследвам пряко случай на Ебола, а това също трябва да ти говори нещо…