Всичките бяха свестни хора. Но нещо не беше наред. И бе крайно време да разбере какво и защо.
Зърна Тера Лусънт в отсрещния край на магазина и тръгна между щандовете към нея. Тера беше миньонче с медночервена коса, една от четирите секретарки, които работеха за нея.
- Ще ми кажеш ли защо съм тук? — попита Стефани, като се доближи до служителката си. — Не трябва ли да спиш по това време?
- Благодаря ти, че дойде да се срещнеш с мен. Наистина. Знам, че е необичайно.
- Меко казано.
Стефани бе открила на бюрото си бележка, с която секретарката я молеше да дойде в „Дилърд“ в 5:30 следобед, но да не казва на никого. Тера работеше за нея от няколко години, като поемаше все нощните смени — беше уравновесена, точна, на нея можеше винаги да се разчита.
- Госпожо, важно е.
Тя забеляза, че лицето на младата жена беше угрижено. Тера бе отскоро разведена, за четвърти път. Не ѝ вървеше в любовта, но беше добра в работата си.
- Имам да докладвам нещо. Това, което се случва, не е добре. Никак не е добре.
Стефани забеляза как погледът на служителката ѝ обхожда нервно магазина. Наоколо се мотаеха само неколцина служители и двама-трима купувачи.
- Очакваш ли някого?
Тера я погледна в очите и облиза устни.
- Искам просто да се убедя, че сме сами. Затова ви извиках тук.
- Защо с бележка? Не можеше ли просто да ми се обадиш? Или да ми го кажеш лично в офиса? Защо тази секретност?
- Не можех да постъпя по никакъв друг начин.
В думите ѝ звучеше тревога.
- Тера, какво става?
- Късно една вечер, преди десет дни, бях отишла до барчето в офиса да си взема нещо за пиене. Бяхме в намален състав, затова си взех мобилния телефон, в случай че някой позвъни. Винаги пуша долу, на открито. Когато съм сама — знам, че е забранено да се пуши на етажа, — не мога да отсъствам дълго, когато горе няма никой. Затова оставям вратата отворена, за да чувам звъна за входяща поща, и отивам в края на коридора да пуша.
Уставът на отряда изискваше в офиса винаги да има човек. Агентите ползваха служебни лаптопи и айфони със специални програми, доколкото кодираните имейли и есемеси си оставаха най-бързата и сигурна форма на комуникация.
- Защо просто не си запали цигара в офиса?
Тера поклати глава.
- Изключено. Щяхте да ме надушите.
Отношението ѝ към тютюнопушенето не беше тайна за никого, а и федералните закони забраняваха пушенето в офис сгради.
- Остави цигарите и говори по същество.
- Преди десет дни, както ви казах, бях отишла до нишата в края на коридора. Открехнала бях прозореца, за да излиза димът. Като си изпуших цигарата, тръгнах обратно към офиса. И тогава го видях. Показа ми служебна значка и започна да ме заплашва. Каза, че бил от Министерството на финансите.
- И как този човек е влязъл в сградата?
- На следващия ден проверих електронните регистри. Никъде нямаше следа от влизане на външен човек в този час.
На всяка врата имаше електронна ключалка, която се задействаше с магнитна карта. Което означаваше, че който и да е бил той, е имал приятели на подходящи места.
- И какво правеше там?
- Искаше достъп до компютрите ни.
- И ти му даде?
Тера кимна.
- Колко време беше в офиса?
- Половин час. Използва терминала в заседателната зала. Когато си тръгна, проверих в компютъра, но всички данни от търсачката бяха изтрити.
- И си чакала досега, за да ми го кажеш?
- Знам, госпожо. Но си помислих, че спешни обстоятелства са изисквали намесата му.
- Не мога да повярвам, че си постъпила така.
По лицето на служителката ѝ се изписа разочарование.
- Знам. Но… той ме застави да мълча.
Чутото все по-малко харесваше на Стефани.
- Бях написала чек без покритие, госпожо. След като се разведох за последен път. От магазина се обадиха в полицията. Аз им върнах парите, но въпреки това ме арестуваха. Въпросният мъж знаеше всичко. Каза ми, че ако си мълча, няма от какво да се притеснявам. Исках да си запазя работата. Знаех, че един арест ще означава край на допуска ми до секретна информация. Чекът беше за сума над петстотин долара. Углавно престъпление. В крайна сметка оттеглиха обвинението, но аз не можех да рискувам. Децата ми трябва да ядат. Направих каквото се искаше от мен, но той прекали.