Едуард Савидж Елинор Къстис
Марта Уошингтън 16
Стефани се надяваше, че докато с Джо Леви изнасят представлението си, Каръл ще е успяла да реши загадката. Както ѝ бе казал Дани преди няколко часа, докато го оставяше с колата си пред Белия дом: Запомни, мишката, която стигне втора до капана, винаги отмъква сиренето.
Каръл Уилямс влезе при тях в Залата на основателите. Наоколо имаше доста посетители, защото гардеробът беше наблизо. Настаниха се удобно на няколко меки кресла около камината, под портрета на Мелън. Любителят на пилешко остана да пази до вратата, макар вече да нямаше опасност — пуйките си бяха отишли.
- Беше лесно — каза Каръл. — Не се наложи дори да търся в интернет. Това го знам.
Телефонът на Стефани избръмча. Непознат номер. Тя реши да отговори.
- Госпожо Нел, това е обаждане на добра воля, изпълнявам указания — каза мъжки глас, който тя веднага позна.
Китайският посланик.
- Нашите приятели от юг не останаха доволни от онова, което получих от вас. Оказа се не толкова… информативно, колкото се бяха надявали. Дали написаното е истина или лъжа, за нас няма значение. Каквото и да си мислите, ние просто се опитваме да угодим на двамата си съюзници едновременно. Но е крайно неприятно, че се оказахме по средата на едно такова противоборство. Ние си свършихме работата. За нас случаят е приключен. Не мога да кажа същото за нашите приятели от юг. В момента те са поели операцията в чужбина и са твърдо решени да елиминират и последните остатъци от проблема. Предавам ви това като знак на добра воля и за да ви покажа, че не сме ви врагове.
Тя пое дълбоко въздух.
- Имат свои обучени хора на място, в Хърватия — продължи посланикът. — Опитали са се да елиминират Ким, но не са успели. Сега са изпратили подкрепления да довършат задачата. Имат нареждания да убият Ким, дъщеря му, Хауъл, както и всеки друг, когото открият във влака, което включва и евентуални американски агенти. Както казах, много са ядосани.
Посланикът очевидно беше добре информиран.
- Благодаря за предупреждението.
- За нищо. Така се постъпва между приятели.
Войната е на два фронта, бе ѝ казал Котън. И беше прав. Тя бързо изпрати още един есемес.
61
Хърватия
Малоун чу приближаващия се влак може би от километър и половина. Беше погледнал таблото с разписанията и знаеше, че този е последният за вечерта. Гарата беше почти празна, няколко души се мотаеха по перона. Последният кореец бе заел позиция на перона, малко встрани, до една от колоните под стъклената козирка. И двете му ръце бяха в джобовете, едната положително държеше оръжие. Пистолетът на Малоун беше скрит под коженото му яке. Какво ли бяха намислили? Дали във влака имаше други агенти, които да наблюдават Ким, а тези тук чакаха, за да го арестуват при слизане? Или просто нямаше други? Пред какво бяха изправени Люк и Изабела? Телефонът му избръмча. Очакваше есемеса.
Тук нещата са под контрол. Всичко мина перфектно. При теб не са китайци. Всички са СК. Имат указания да ви елиминират до един.
Той знаеше какво означава това. Севернокорейците нямаше да оставят Ким Чен Ин да се измъкне жив. Като за всеки случай щяха да избият всички, случили се наблизо.
А пък той им бе предоставил перфектния терен за действие. Изолираността на хърватската провинция си имаше и обратна страна. Скоро тук щеше да настане голяма суматоха.
Изабела продължаваше да се придвижва напред към пространството между вагоните. Виждаха се отделни пътници, но труповете бяха останали назад. По-нататък, от следващия вагон, започваха купетата на първа класа.
Влакът забавяше ход. Люк бе застанал отляво, а тя отдясно на вратата към следващия вагон. Рискува да надникне през стъклото и видя Ким, който се придвижваше по пътеката между седалките, притиснал към себе си черната кожена чанта, в която със сигурност имаше пистолет.
- Трябва да го спрем — каза Люк.
Тя кимна в знак на разбиране.
- Хайде, да действаме!
Ким търсеше врага си, твърдо решен да премахне и последната пречка към своя успех. Мъжът бе тръгнал към първокласните купета, където чакаха Хана и Хауъл. Още един вагон и щеше да бъде при тях. С лявата си ръка Ким придържаше чантата, с дясната стискаше дръжката на пистолета. Околните пътници изглеждаха спокойни, явно не подозираха какво се бе случило зад гърбовете им. Шумовете на влака им бяха попречили да чуят приглушените изстрели. През прозорците се виждаха светлини. Влакът беше забавил скорост. Пристигаха в Соларис.