- Ким Чен Ин!
Той се спря и се обърна. В далечния край на вагона бяха застанали мъж и жена. В ръцете си държаха пистолети, насочени към него.
Хана усещаше, че нещо не е наред. Тя свали пистолета, грабна купчината листа от седалката и се изправи.
- Къде отиваш? — извика Хауъл.
Тя не му обърна внимание. Плъзна встрани вратата на купето, подаде предпазливо глава навън и погледна към задния вагон. През стъкленото прозорче видя баща си, с гръб към нея. Мъж и жена в далечния край на вагона бяха насочили пистолети към него. После видя и другия мъж. Първият кореец, качил се на влака. Беше заел позиция в края на вагона, между изхода и междинната врата. В ръката си държеше пистолет и надничаше през прозорчето към вагона, в който беше баща ѝ. С гръб към нея.
Тя вдигна оръжието си, прицели се от два метра във вратата и стреля.
Ким чу зад гърба си звън от стъкло. Обърна се и се хвърли на пода, очаквайки последният кореец да нахлуе през вратата. Вместо това през разбитото прозорче зърна за миг Хана. После се появи и кореецът, който се бе изправил на крака.
Писък на спирачки възвести пристигането на влака. Той видя как мъжът се метна вляво и се скри от погледа му. Двамата нападатели зад него също бяха залегнали зад седалките. Той реши да им даде още една причина да останат в укритието си. Захвърли чантата встрани и изстреля три куршума в тяхна посока. После се шмугна през вратата. Кореецът беше изчезнал. Хана се появи от предния вагон.
- Доведи Хауъл! — извика той.
Влакът беше спрял напълно. Трябваше да се махат от тук. Веднага.
Малоун бе изчислил хода си така, че да съвпадне с пронизителния шум от спирането. Надяваше се обектът да не очаква нападение откъм перона, а да е зает изцяло със случващото се във влака. До момента той не бе напуснал укритието си зад една от железните колони. Перонът беше слабо осветен, което работеше в негова полза. Няколко служители се подготвяха да обслужат влака, който вече бе спрял напълно.
Но докато още колелата се въртяха, от един вагон скочи мъж. Азиатец. С пистолет в ръка. Мъжът от перона му извика нещо на непознат език, онзи от влака се извърна и видя, че вече има съюзник. Посочи с пръст влака и даде на другия знак да се дръпне назад.
Още трима души скочиха на перона. Ким и дъщеря му, размахващи пистолети, и Хауъл. Какво, по дяволите, ставаше?
Изабела веднага осъзна какво трябва да се направи. Както и Люк, доколкото можеше да прецени. Ким бе избягал напред, затова те двамата трябваше да слязат от влака през вратата непосредствено зад тях. Неколцината пътници във вагона полека-лека се изправяха от пода, където бяха залегнали, след като Ким откри огън. Всички изглеждаха невредими.
Двамата отвориха вратата и скочиха на перона. Където веднага забелязаха Ким, Хана Сен и Хауъл. И започна стрелба.
62
Вашингтон, окръг Колумбия
Стефани и Джо Леви излязоха от Залата на основателите и последваха Каръл Уилямс до ротондата с фонтана. Там свиха вдясно и продължиха през дългата зала със скулптури, която извеждаше до зимната градина. Само че този път се отклониха и минаха през две от по-малките изложбени зали — първата с френски художници, втората с британска живопис. Тук-там се виждаха посетители, вперили възхитени погледи в платната. Наближаваше четири следобед и след малко повече от час галерията трябваше да затвори. Когато стигнаха до зала № 62, Стефани видя, че пред двойната врата е поставена временна бариера с табелка ВХОД ЗАБРАНЕН.
- Американските зали са в ремонт — обясни Каръл. — Вече от месец са затворени, но вие ме следвайте.
Тя заобиколи бариерата и ги поведе през стаи, от които бяха изнесени всички експонати. Работници се суетяха насам-натам, а във въздуха миришеше на боя и паркетен лак.
- Свалихме повечето картини от стените — каза Каръл.
Влязоха в правоъгълна зала с бледосини стени. Прожектори осветяваха платната, които не бяха свалени от стените, а само покрити с бял плат. Подът беше от паркет, който трябваше да се ремонтира.
- Ще дойдат и насам — каза Каръл. — Но мисля, че онова, което търсите, се намира тук, в тази зала. Накарах ги да махнат покривката.
Откритата картина беше доста голяма, около три метра на два и четирийсет, с тежка позлатена рамка. Каръл се приближи и посочи с пръст в левия ѝ край.