Едуард Савидж Елинор Къстис
Марта Уошингтън 16
Тя насочи вниманието си към внучката, Елинор, и поиска от Каръл да ѝ разкаже повече за нея.
- Викали са ѝ Нели. Доживяла до дълбока старост, като през целия си живот бранела доброто име на дядо си Джордж. Вижте обаче как я е нарисувал Савидж. С дясната си ръка повдига картата на масата, сякаш отдолу има скрито послание.
Стефани веднага видя, че Каръл е права. Насочи телефона към изображението на Елинор, като в кадъра влизаше и баба ѝ Марта. И тогава се сети.
Под Едуард Савидж Мелън бе имал предвид самата картина. Елинор Къстис беше скритото послание. Дали пък Марта Уошингтън не беше последният елемент от решението на загадката? Тя внимателно огледа нарисувания под около роклята на Марта, изпод която се подаваше върхът на едната ѝ обувка. Там нямаше нищо. Пристъпи още по-близо и разгледа долния десен ъгъл на рамката. Беше много стара и очевидно резбована на ръка. Ръбовете бяха доста очукани и нащърбени. Дървото беше сигурно двайсет сантиметра дебело. Защо пък не?
Коленичи и огледа долната страна на рамката, откъм пода. На двайсетина сантиметра от долния десен ъгъл забеляза кръгла тапа, забита в дървото. Отиде при левия ъгъл и там откри подобна тапа. С една малка разлика. Върху дясната имаше някакви миниатюрни знаци, гравирани на ръка — доста грубо, но все пак четливо.
XVI. 16.
Стефани насочи телефона към откритието си.
- Бинго! — прошепна тя в микрофона.
В другия край на залата върху парче брезент имаше оставена кутия с инструменти. Тя остави телефона на пода, отиде до кутията и взе отвертка и чук. Останалите я наблюдаваха мълчаливо. Стефани се върна при картината и легна по гръб. Долният ръб на рамката стигаше на по-малко от метър над пода. Тя насочи телефона да снима и вкара върха на отвертката между рамката и тапата. Замахна с чука, но директорът и главната уредничка едновременно ѝ извикаха да спре.
- Нямате право! — каза директорът. — Това е национална светиня!
- Вие не се месете! — озъби му се тя.
- Повикай охраната. Веднага! — нареди директорът на главната уредничка.
Жената изтича навън, а директорът се хвърли към Стефани и изтръгна чука и отвертката от ръцете ѝ.
- Вие сте полудели! — каза той.
Тя го остави да се накрещи, после посегна към телефона.
- Как ще наредите да постъпя?
- Много добре знаеш какво се иска от теб — разнесе се от високоговорителя гласът на Дани Даниълс.
Директорът беше в шок. Очевидно знаеше чий е този глас.
- Господин директор — обади се Дани. — Моля ви, върнете инструментите на госпожа Нел и се разкарайте оттам.
Беше заповед, но изречена с нехарактерно мек за Дани, едва ли не сърдечен тон.
- Повярвайте ми — намеси се Джо Леви. — Не ви трябва да се карате с него.
Директорът беше изправен пред нелек избор и тя му съчувстваше. Човекът бе посветил живота си на опазване на повереното му музейно имущество, а сега тя се готвеше да повреди един от безценните му експонати. Но Андрю Мелън изрично беше пожелал тази тапа да бъде извадена. Ако Стефани беше решила вярно задачата, той лично я бе поставил там. Затова тя се съмняваше, че намесата ѝ ще причини кой знае какви непоправими щети.
- Чакам — прозвуча отново гласът на Дани. — Нали не искате да дойда лично?
Директорът ѝ върна инструментите.
- Освен това искам вие и госпожица Уилямс да напуснете залата — каза Дани. — Моля никой да не пречи на Стефани Нел и Джо Леви, никой да не се доближава до галерията. Накарайте охраната, която току-що повикахте, да отцепи цялата зона веднага. И изключете всички охранителни камери.
- Предполагам, никак не ви смущава фактът, че аз всъщност не съм ви подчинен — осмели се да заговори директорът.
- Шегуваш се, нали? Мислиш ли, че някакви бюрократични правила ще ми попречат да ти разкажа играта?
Изправен срещу превъзхождаща сила, директорът кимна в знак на съгласие и напусна залата, следван от Каръл Уилямс.
- Погрижи се да бъдем оставени на мира — каза Стефани на любителя на пилешко, който ѝ кимна и също излезе.
- Отидоха ли си? — попита Дани.
Тя още лежеше на пода.
- Ъхъ.
- Хайде, вади я тази скапана тапа.
63
Хърватия
Малоун видя как мъжът от влака отиде при сънародника си на перона; вече и двамата знаеха, че Ким е въоръжен и се опитва да избяга.
- Всички долу! — изкрещя на английски той и също извади пистолета си.
Няколко души на перона, които явно разбираха английски, погледнаха към него, видяха пистолета и хукнаха към вратите на гарата. Ким също реагира на предупреждението, като заби дулото на своя пистолет в ребрата на Хауъл. Малоун реши да не го предизвиква, но на двамата корейци очевидно не им пукаше. Те бяха залегнали зад една от металните пейки и насочиха оръжията си. Дадените им указания не включваха залавянето на Ким и Хауъл живи. А сега им се разкриваше златна възможност да изпълнят задачата.