Изабела забеляза Ким и Хауъл на петнайсетина метра от тях; по слабо осветения перон бягаха хора. Но Ким бе насочил вниманието си към отсрещния му край. Към Малоун, който бе извадил пистолета си. Хана Сен обаче гледаше право към двама им с Люк.
Вляво от тях имаше подредени в редица багажни колички, които предлагаха известна защита. Тя се втурна към тях точно когато Хана вдигна пистолета си и стреля.
Малоун бе забелязал Изабела и Люк да слизат от влака; сега видя, че докато вниманието на бащата беше насочено към него, дъщерята откри огън по тях. Изстрелите следваха бързо един след друг. Чу се женски писък. После мъжки глас изкрещя нещо. На корейски.
Ким отклони вниманието си от Малоун към другите двама мъже. Размениха по още няколко думи на корейски. Изабела и Люк бяха залегнали зад редица колички. Ким подкара Хауъл пред себе си, като го използваше за жив щит. Всеки миг Люк и Изабела щяха да открият огън. Малоун се надяваше да разбират, че Хауъл е поставен на тясно.
- Люк! — извика той. — Още двама вляво от теб. Въоръжени.
В този момент корейците си дадоха сметка за присъствието му. Покрай него засвириха куршуми. Той успя да се скрие зад една от железните колони. Няколко куршума рикошираха с писък от нея, хвърляйки искри. Малоун стисна пистолета и се приготви да отвърне на огъня.
Сърцето на Ким щеше да изхвръкне от гърдите. Ушите му пламтяха от обзелата го паника. Американците и севернокорейците го бяха вкарали в капан. Трябваше да се спасява. Хана отвличаше вниманието на мъжа и жената от влака, а двамата корейци стреляха по някого вдясно от него. За нещастие, при бягството си щеше да пресече траекторията на куршумите им. Беше обвил лявата си ръка около шията на Хауъл, а с дясната държеше пистолета, опрян в ребрата му. Единият от корейците спря и се обърна към него.
Анан Уейн Хауъл вече не му бе нужен. Отначало го бе подвел във влака. Очевидно бе инструктиран да се прави, че не знае за смъртта на Йелена, но чувствата му бяха надделели. И все пак, макар и вече безполезен за целите му, младият мъж можеше да му свърши една последна услуга. Той се извъртя на една страна и изправи Хауъл като щит срещу надигащата се опасност. Проехтя изстрел и куршумът се заби в гръдния кош на американеца. Тялото му се разтресе от удара, дъхът излезе като хрип от гърлото му. Разнесе се нов изстрел и втори куршум удари Хауъл. Ким охлаби хватката и тялото на американеца се свлече на земята.
Малоун излезе иззад прикритието си, прицели се в корееца, който бе стрелял, и го повали с един изстрел. Вторият стрелец премина в настъпление и откри огън по Малоун, с което го накара да залегне на бетонния под. Няколко куршума профучаха покрай него и рикошираха със звън от вагоните. Докато се усети, Ким и Хана Сен побягнаха от перона и влязоха в гаровия салон. Останалият жив кореец ги последва.
Изабела беше приклекнала до Люк. Позицията им не беше най-добрата възможна. Прикритието им не беше достатъчно надеждно. Ако се надигнеха, за да стрелят, щяха да се изложат на опасност, но тя виждаше, че Люк е готов да рискува. Врагът беше изстрелял голяма част от патроните си. Погледите им се срещнаха и те си кимнаха. Когато се изправиха, перонът беше утихнал. Човешки труп лежеше на перона близо до влака; вляво, в сенките, се виждаше още един.
- Малоун! — подвикна Люк.
- Тук съм.
Тъмна фигура излезе иззад една колона. Държеше пистолет до хълбока си и се затича към поваления мъж до вагоните. Те направиха същото. Хауъл. Люк го обърна по гръб. Още дишаше, но с всяко движение на гръдния кош от устата му изтичаше кървава пяна. Кръв течеше и от раните на гърдите му.
— Чакай тук — каза Люк. — Ще потърсим помощ. Стискай зъби.
Сърцето на Изабела се сви.
- Ким го използва като щит — каза Малоун.
- Във влака имаше проблеми — обясни тя. — Преди да пристигнем на гарата, настана суматоха. В един от вагоните има още три трупа.
- Дъщерята носеше свитък документи — каза Малоун.
Изабела също ги бе забелязала.
- Тръгвам след тях — каза Малоун. — Вие двамата стойте тук. Не го оставяйте да умре.
Той се отдалечи тичешком.
Хана последва баща си и двамата излязоха отвън на улицата. Беше виждала много такива градчета в Китай и Северна Корея. Тихи, затънтени, с тесни улички, пресичащи се под произволни ъгли или неводещи за никъде.