Над тях се извисяваха двете кули на католическата църква, с остри шпилове, осветени от прожектори на фона на нощта; върховете им се губеха в лека мъгла.
- Да вървим натам — каза баща ѝ.
Той затича по хлъзгавия паваж към църквата, сви зад ъгъла и изчезна от погледа ѝ. Тя се огледа, но не забеляза някой да ги следва. Суматохата бе останала назад.
В далечината се чуха сирени. Тя знаеше какво означава това.
Малоун притича през гарата и стигна до изхода, водещ към улицата. Четиримата дежурни пазачи бяха изпаднали в паника и повече пречеха, отколкото помагаха. Той мушна пистолета, който още стискаше в ръка, под якето си. Отвън, в леката мъгла, забеляза Ким и дъщеря му да тичат нагоре към църквата. От втория кореец, когото бе видял на перона, нямаше и следа. Не вярваше да е избягал, затова си каза, че трябва да се оглежда за него. В далечината се чуха сирени, които бързо се приближаваха.
Той затича след Ким.
Изабела виждаше, че Хауъл умира. Два куршума в гръдния кош са способни да нанесат големи поражения. Люк крепеше главата му в скута си. Очите на Хауъл бяха отворени, дишаше с мъка, с всяко издишване от устата му бълбукаше кървава пяна. Очевидно имаше разкъсан бял дроб. Един от служителите бе повикал полиция и линейка. Отстрани се бяха събрали групичка пътници и наблюдаваха сцената. Тя се питаше дали сред тях няма лекар, но молбите ѝ за помощ на английски останаха без отговор.
- Дръж се, приятел — каза отново Люк на Хауъл. — Стискай зъби. Идва помощ.
Той вдигна поглед към нея; искаше да разбере дали казаното от него е вярно. Тя поклати глава.
- Не биваше да оставяме Малоун сам. Един от мъжете, които стреляха по нас, е някъде отвън.
- Съгласен съм — каза Люк. — Върви.
Не бе очаквала това.
- Аз ще остана тук, при Хауъл — добави той. — Ти върви. Помогни на Малоун.
Тя не дочака да я подканя повече. Излезе навън през главния вход и в мъглата, на петдесетина метра, зърна за момент Малоун, който тичаше нагоре по стръмната улица. Сирените бяха вече съвсем близо, в нощния въздух проблясваха сини и червени светлини. Тя хукна след Малоун.
Отдясно се появи още една фигура. Беше на трийсетина метра, стискаше в ръцете си пистолет и се приближаваше. Сигурно беше последният кореец, успял да избяга от перона по време на престрелката. Тя спря, измъкна оръжието си от джоба и извика:
- Стой! На място!
Мъжът се поколеба за миг, погледна към нея, после реши да рискува и хукна нагоре по улицата. Мъглата и нощта затрудняваха бягството му, стръмният наклон го забавяше. Тя го държа известно време на мушка, после дръпна спусъка. Куршумът се заби в гърба му и го накара да залитне напред. Той се обърна към нея с вдигнат пистолет.
Изабела стреля повторно. Мъжът рухна като подкосен на паважа.
Малоун чу изстрел зад гърба си и се обърна. На двайсетина метра зад него мъж с пистолет в ръка залитна напред, но не падна. Чу се втори изстрел и мъжът се строполи на земята.
Малоун видя Изабела пред главния вход на гарата, вдигнала оръжието си за стрелба. Тя свали пистолета. Зад гърба ѝ се появи полицейска кола, която завиваше към гарата. После още една. От колите слязоха униформени полицаи. Единият видя пистолета в ръката ѝ и извади своя. Малоун беше достатъчно далече, за да го забележат полицаите, и се скри обратно в мрака. Изабела обаче беше огряна от яркото сияние на прожекторите, осветяващи фасадата. Тя замръзна неподвижно, с насочен напред пистолет и с гръб към полицаите. Всички вече бяха извадили оръжията си и ѝ крещяха да се предаде.
- Върви — извика Изабела достатъчно силно, за да я чуе Малоун. — Махай се от тук.
Пистолетът ѝ изчатка на паважа; тя вдигна ръце и бавно се обърна към полицаите.
Никой друг не бе видял Малоун. Тя го бе прикрила и бе обезвредила и един от нападателите. Сега той имаше шанс да залови Ким.
64
Вашингтон, окръг Колумбия
Стефани беше забила върха на отвертката в кръглата цепнатина и лекичко почукваше по дръжката. Проникна на около два сантиметра навътре. Разклати дръжката напред-назад. Старата дървесина поддаде. Тя измъкна отвертката и повтори процеса на още няколко места. Накрая постави острия връх точно в центъра на тапата. Три удара с чука и върхът се заби в дървото. По пода нападаха трески. Джо Леви се беше навел и напрегнато следеше действията ѝ.