Хана усети как куршумът се заби в корема ѝ и излезе отзад, през гърба. Отначало не почувства нищо, но после чудовищна болка премина като взривна вълна през цялото ѝ тяло и възпламени мозъка ѝ.
- Аз те създадох — извика баща ѝ. — Аз ти дадох свободата. Можех да те оставя там, докато изгниеш, но не го направих. Така ли ми се отплащаш?
Тя искаше всичко да приключи. Време ѝ беше да умре. Трябваше да си отиде още навремето, със Сън Хи. Вместо това остана жива, след като заплю приятелката си. Срамът от постъпката ѝ още не я бе напуснал. Дълго време се бе питала какво да направи. Да убие баща си? Не. Това би означавало, че не е по-добра от него. Той трябваше да получи възможност да убие нея и изборът му щеше да означава всичко.
Кръв бликаше от раната ѝ, тя с усилие успя да се задържи на крака. Щеше да умре изправена, с безизразно лице, силна, решителна и безмълвна. Като Сън Хи. Може би душите им щяха да се срещнат някъде в отвъдното. Тя се надяваше, че има такова място, където отиват душите на мъртвите. Колко жалко, ако смъртта се окажеше само безкраен мрак.
В нея се надигна мощно желание да оскърби баща си за последно. За да изкупи докрай душата си. Опита се да го заплюе. Но беше далече.
Той стреля още веднъж.
Малоун се изправи и насочи пистолета си надолу в мига, когато Ким изстреля втория куршум. Хана Сен падна на каменния под. От тялото ѝ бликна кръв, оформяйки все по-широки ручейчета. Малоун предположи, че е мъртва.
- Хвърли пистолета — извика той.
Ким не помръдна от мястото си с гръб към него.
- Американец. Ти сигурно си Малоун. Видях те на гарата.
- Казах: хвърли пистолета.
- Или ще ме застреляш?
- Нещо такова.
- Беше прекрасно момиче — каза Ким. — Също като майка си. За жалост, беше и глупачка.
- Много лесно убиваш децата си.
- Изборът беше неин, не мой.
Малоун държеше Ким на прицел. Беше наясно с наивните му опити да го залъже с приказки, докато прецени възможностите си за действие. За лош негов късмет, такива не му бяха останали.
- Опитвах се да я обичам — каза Ким. — Но сигурно си видял как ми се отплати тя. Изгори онзи лист, за който положително знаеш.
- Всичко свърши — прекъсна го Малоун. — За теб това е краят. Единственият въпрос е ще си тръгнеш ли жив от тук или не.
- Разбира се, че ще си тръгна — каза Ким. — Защо не? Ти си горе на балкона, усещам го по гласа ти. А аз съм тук, долу. Не вярвам да ме застреляш просто така.
- Обърни се. Бавно и полека.
Съзнателно не му повтори повече да пусне пистолета. Ким бавно се извърна, стиснал оръжието отстрани до хълбока си. Малоун видя заглушителя на дулото и разбра защо изстрелите бяха прозвучали приглушено.
- Е, аз си тръгвам — каза Ким. — Ето ти останалите документи. — Той ги хвърли на пода. — Както каза, всичко свърши.
- Ако не броим петте ти убийства.
- И какво ще направиш? Ще ме дадеш под съд? Съмнявам се. Последното нещо, което би допуснала Америка, е да ми даде трибуна. Може да не знам всички отговори, но ще задам достатъчно въпроси, за да причиня на Съединените щати значително неудобство.
Това беше напълно възможно. Което логично водеше към въпроса, чийто отговор търсеше този арогантен глупак.
Готов ли бе Малоун да го застреля?
Той свали надолу пистолета, за да даде на този мръсник спортсменски шанс.
- Разбирам — каза Ким. — Ти ще си съдията.
Предизвикателството бе отправено. Ким имаше само един изход и той минаваше през него. Дъщеря му го бе преценила правилно. Той произхождаше от семейство, господствало дълги години над милиони хора. Управление, постигнато с лъжи, принуда, насилие, изтезания и смърт. Никой никога не бе гласувал за тях на свободни избори. Властта им се предаваше по наследство и разчиташе на корупция и брутална жестокост. Видяно под микроскоп, извадено на дневна светлина, подложено дори на най-повърхностния дебат, тяхното зло беше очевидно. Всеки от тях би бил нищо в едно общество, където хората притежават свободен и информиран избор.
- Ти и аз — въздъхна Малоун.
Ким стоеше неподвижен с пистолета до хълбока.
Малоун познаваше Стефани Нел. Шефката искаше проблемът да бъде елиминиран. Не че го бе казала с тези думи, тя никога не би си го позволила. Официално Съединените щати не прибягваха до политически убийства. Но се случваше. И то често.
- Това дуел ли е? Като във филмите? — Ким се изхили. — Вие, американците, сте толкова драматични. Ако ме искаш мъртъв, просто ме застреляй.