Малоун не отговори.
- Не, едва ли го искаш — каза Ким. — Не ми приличаш на човек, който убива ей така, без причина. Затова ще хвърля пистолета и ще си тръгна от тук. Така е много по-добре за теб, отколкото публичен процес. И двамата го знаем. И тогава този история наистина ще приключи. — Тънките устни на Ким се изкривиха в кисела усмивка.
При нормални обстоятелства Малоун би се съгласил, но оставаше въпросът за Ларкс, Йелена и Хана. Парапетът пред него закриваше пистолета му от погледа на Ким. С десния си палец той бавно вдигна ударника. Ръката на Ким, която държеше оръжието, се изпъна, сякаш се готвеше да го пусне на пода. Малоун се запита дали кореецът наистина смята да отговори на блъфа му и да си тръгне мирно и тихо. Но хора като Ким Чен Ин винаги се смятаха за по-умни от останалите и този конкретно не го разочарова. Той извъртя ръка встрани и нагоре.
Малоун вдигна пистолета и стреля, без да се цели. Куршумът прониза гръдния кош на Ким и го отхвърли назад. Кореецът протегна свободната си ръка напред, сякаш за да се хване за нещо, но нямаше за какво. Оръжието изхвръкна встрани и се плъзна по пода.
Малоун знаеше какво трябва да се направи. И изстреля още два куршума.
Изабела чу остър пукот. Определено изстрели. Идваха от църквата. Двамата с Люк затичаха към портала и видяха, че резето е вдигнато. Заеха позиции от двете страни на каменната арка. Люк бутна с ръка дървената врата навътре. Пантите ѝ изскърцаха жално. Тя надникна крадешком вътре, стиснала пистолета с две ръце. През малкото преддверие се виждаше вътрешността; на пода лежеше труп. Люк също го забеляза.
- Малоун! — подвикна той.
- Тук съм. Чисто е.
И двамата отпуснаха надолу оръжията си и влязоха в църквата.
Ким Чен Ин лежеше неподвижно на пода. Вдясно от него беше дъщеря му, тялото ѝ беше изкривено в поза, възможна само в смъртта. Малоун беше застанал горе на балкона, който обикаляше църквата. Във въздуха се носеше противната миризма на топла кръв.
- Той я уби. Аз убих него. Какво става с Хауъл?
Люк поклати глава.
- Жалко.
Тя забеляза купчината документи, които се търкаляха до Ким, и ги вдигна от пода.
- Оригинала с кода го няма, изгоря сред онези свещи. Никой повече няма да го види.
- Значи историята приключва — зарадва се Люк.
- Още не — възрази Малоун.
67
Питсбърг, Пенсилвания
18:00 ч.
Стефани и Джо Леви седяха в хеликоптера, който се приближаваше към Питсбърг. Шосетата бяха задръстени от вечерния пиков трафик. Полетът в северна посока със служебната машина на Министерството на правосъдието щеше да отнеме по-малко от два часа. Скоро щяха да кацнат.
Тя знаеше, че Мелън първо е бил погребан в гробището „Хоумуд“. Наполовина парк, наполовина мемориален комплекс, то се намираше в Ист Енд, един от заможните квартали на Питсбърг, и служеше за последен дом на градския елит. Никога преди не бе чувала, че има разлика между гробищен парк и гробище, но Джо Леви я бе просветил.
- Гробището си е просто земен участък, предназначен за погребване на умрели — каза той. — Обикновено се поддържа от някоя църква или от държавата. Докато един гробищен парк е нещо много повече. Има строги правила, определящи размера на отделните парцели. Списъци от неща, разрешени или забранени за вършене. Гробищният парк е сложен организъм, изискващ непрестанни грижи. Нещо като институция.
- Ти специален интерес ли имаш към тия неща?
- Обичам историята — усмихна се той. — Затова чета много.
Стефани бе чувала неведнъж Котън да казва същото, а сега, докато летяха над „Хоумуд“, започна да разбира защо. В надигащия се здрач видя под тях да се редят безупречно поддържани паркови площи, открити ливади, виещи се алеи, езерце, високи дървета. Навсякъде имаше паметници, някои просто маркиращи наличието на гроб, други прилични на храмове, трети по-големи от къщи. Един конкретен мавзолей с форма на пирамида привлече погледа ѝ.
- Впечатляващо — възкликна Леви.
Слънцето беше залязло, бързо падаше мрак. Пилотът направи кръг и приземи хеликоптера на празния паркинг, където се виждаше един-единствен автомобил. Някакъв мъж ги чакаше до колата и те бързо излязоха изпод въртящите се перки на ротора. Мъжът се представи като управител на гробищния парк и каза, че от Белия дом са го предупредили за посещението им.
- Разбирам, че искате да видите гроба на Мелън.