- Записи на заповед — каза той и се зачете. — Невероятно. Издадени са от Втория континентален конгрес. С тази тук се потвърждава, че на колониите е отпуснат заем от Хаим Саломон. Посочват се сумата, лихвата и падежът: хиляда седемстотин и деветдесета година. — Той я изгледа. — Точно както пишеше в бележката на Мелън от картината. Това е доказателство за дълга.
- Всичките еднакви ли са?
Той внимателно разглеждаше крехките документи.
- Някои са от Континенталния конгрес, други са от Конгреса на Конфедерацията, както се е казвал Континенталният конгрес след хиляда седемстотин осемдесет и първа, когато е приет Уставът на Конфедерацията. Но да, всичко това са записи на заповед за дългове към Хаим Саломон.
- Днешната им стойност трябва да е стотици милиарди долари.
- Определено е възможно.
Стефани забеляза подписа на някои от тях. Четлив и лесно разпознаваем. Джон Ханкок. И тогава си припомни. Президентът на Континенталния конгрес.
В тайника бяха останали още книжа и един хартиен плик. Тя внимателно ги издърпа навън. Пликът беше еднакъв по размер и състояние с онзи в музея. Капачето не беше залепено; вътре имаше единичен сгънат лист хартия. Извън плика имаше два листа — пожълтели, но с все още четлив текст.
При това важен.
Министерство на правосъдието
Правен отдел
Доклад 13 февруари 1913 г.
Относно: Ратифицирането на 16-ата поправка
към
Конституцията на Съединените щати
Държавният секретар поиска становище от Правния отдел дали уведомленията за ратификация от отделните щати на предложената 16-а поправка към Конституцията са надлежно оформени и ако са, то от отдела се иска да изготви съответното съобщение, което да бъде направено от Държавния секретар в съответствие с Раздел 205 от Кодекса с федерални закони. На своята първа сесия 61-вият Конгрес на Съединените щати прие резолюция, която бе депозирана в Държавния департамент на 31 юли 1909 г. В нея се призовава за приемане на поправка към Конституцията на Съединените щати, която, след като бъде ратифицирана от законодателните органи на три четвърти от отделните щати, да се смята за влязла в сила, както следва: Конгресът има право да налага и събира данъци върху доходите, независимо от какъв източник, без прилагане на принципа за пропорционалност между отделните щати и без оглед на броя на населението в тях.
Държавният секретар получи информация от 46 щата относно действията, предприети от съответните законодателни органи по резолюцията на Конгреса, предлагаща 16-ата поправка към Конституцията. Останалите два щата (Флорида и Пен- силвания) изобщо не са разглеждали въпроса. От представената справка става ясно, че от 46-те щата, разглеждали поправката, 4 щата (Кънектикът, Вирджиния, Роуд Айланд и Юта) са я отхвърлили. Останалите 42 щата са предприели стъпки за нейното одобрение. Въпросът е дали достатъчен брой от тези одобрения подкрепят ратификацията. По-конкретно, данните от въпросните 42 щата сочат следното: Резолюциите, приети от 22 от тях, съдържат пунктуационни или правописни грешки, или и двата вида; в тези на 11 щата са открити грешки във формулировката на текста, някои от които съществени; при 3 щата (Кентъки, Тенеси и Уайоминг), макар да се твърди, че са ратифицирали поправката, са налице фундаментални правни проблеми, свързани с действията им — достатъчно сериозни, за да обосноват извода, че същата не е ратифицирана; а при 7 щата (Делауер, Минесота, Невада, Ню Хемпшър, Южна Дакота, Тексас и Върмонт) информацията относно процеса на ратифициране е толкова непълна, неточна или липсваща, че поставя под въпрос самия факт на извършването ѝ.
За ратификация на поправката са нужни трийсет и шест щата. При наличие на сериозни правни или конституционни проблеми при повече от 6 от 42-та щата, за които се предполага, че са я одобрили, то ратификацията се поставя под съмнение. Според мен са налице сериозни проблеми с ратификацията поне в 10 щата. Един конкретен щат, Кентъки, е особено показателен. Моето разследване сочи, че щатският Сенат там е отхвърлил поправката с 22 на 9 гласа. Установих, че Държавният секретар Нокс лично се е запознал с официалните протоколи от Сената на Кентъки, които, както установих впоследствие в моето разследване, разкриват, че щатският Сенат категорично е отхвърлил поправката. Въпреки това по необясними за мен причини Държавният секретар е издал удостоверение за ратификация от името на щата Кентъки. Позволете ми да посоча, че съгласно Конституцията щатският законодателен орган няма право по никакъв начин да променя текста на поправка, предложена от Конгреса, като функцията на щата е единствено да одобри или отхвърли поправката във вида, в който е предложена. Трийсет и три от 42-та щата, разгледали поправката, са внесли изменения в нея (някои съвсем минимални, други по-съществени). При десет са налице сериозни правни проблеми с гласуването на ратификацията. Ако днес бъда призован да изкажа становище, то би било, че поправката не е надлежно ратифицирана. Ето защо препоръчвам декларацията на Държавния секретар, с която се обявява приемането на 16-ата поправка към Конституцията, да бъде отложена, докато бъде извършено пълно и щателно разследване на случая. Предвид важността на въпросната поправка това ми се струва единственият благоразумен подход. Правният отдел е готов и занапред да оказва всичкото необходимо съдействие.