Стефани и Джо Леви се спогледаха.
- Истина било — каза той. — Всичко било истина. Пробутали са поправката като валидна. По някаква идиотска причина Филандър Нокс е допуснал да влезе в сила.
- Това е първият доклад, който се споменава в документа, копиран от Ларкс от архивите ви. Той беше с дата двайсет и четвърти февруари хиляда деветстотин и тринайсета година. Спомням си, че там се позоваваха на друго становище, изпратено преди единайсет дни, което било игнорирано. Това трябва да е то.
Тя си припомни също и написаното от Хауъл относно причините Нокс да постъпи така.
- За него вероятно поправката е била жизненоважна. Все пак републиканците я били предложили. Последното, което биха желали, било да бъде обявена за невалидна заради някакви формалности. Това щяло да им струва властта. На тяхно място щели да дойдат Удроу Уилсън и демократите. Съмнявам се дали някой от тях е виждал в подоходния данък особен проблем. Та той се отнасял само за минимален процент от населението, за хора, които бездруго щели да намерят начин да го избегнат. Никой тогава не си представял в какво ще се превърне един ден този данък.
Изражението на лицето му показваше какво мисли. Как трябваше да постъпят сега? Преди да вземат решение, тя реши, че е редно да прочетат и последното послание на Мелън. Отвори плика и извади единичния лист хартия. Леви насочи фенерчето и двамата зачетоха заедно.
Гатанката, която ти зададох, е решена; сега знаеш и двете тайни. През 1921 г. Филандър Нокс ми бе казал за проблемите около ратификацията на Шестнайсетата поправка от 1913-а. Моят стар приятел бе предпочел да игнорира тези незаконосъобразности. Казал си бе, че така прави голяма услуга на партията си и на страната. Може би, но беше надценил собствената си важност. Аз успях да го убедя да не разкрива нищо от онова, което знаеше. След което се погрижих тайната да остане завинаги скрита. Разпратих агенти из страната, които да прочистят щатските архиви от всякакви документи, свързани с темата, с което направих невъзможно доказването на каквото и да било. Онези десет щата, които така бяха обезпокоили Правния отдел, не представляват никаква заплаха. Както виждаш, г-н Президент, аз улесних решението ти по този пункт. А ако не бях, как ли щеше да постъпиш? Да обявиш поправката за невалидна? Да върнеш всеки долар, неправомерно събран като данъци от 1913 г. насам? И двамата знаем, че ти би потулил тази информация, за да запазиш Америка, точно както направих и аз. Виждаш ли, значи си приличаме много повече, отколкото някога си предполагал. Единственото, за което съжалявам, е, че не успях да опазя страната от теб.
- Какво ли би направил Рузвелт наистина? — попита тя.
- Същото, което твърди и Мелън. Нищо. Спомни си, че именно Рузвелт е разширил базата на подоходния данък и е започнал да удържа направо от заплатите на хората. Нужни са му били приходи в хазната.
- А защо просто не е подложил поправката на повторно гласуване?
- Как би могъл да го направи? Би било признание, че всички данъци след хиляда деветстотин и тринайсета година са събрани неправомерно. Представи си само съдебните дела…
Тя си припомни още нещо, което Хауъл бе споменал в книгата си. Нещо, което Мелън бил казал на своя приятел Дейвид Финли. В крайна сметка ще открие какво съм му завещал. Няма да се сдържи и ще го потърси. И ще бъде прав. Тайните ще бъдат запазени, а аз ще съм доказал правотата си. Защото, колкото и да ме мрази и да не е съгласен с мен, той ще постъпи точно така, както искам. И последната му декларация: Аз съм патриот, Дейвид. Никога не го забравяй.
- Мелън се е погрижил Шестнайсетата поправка да не се превръща в проблем — кимна тя. — Искал е да поизмъчи Рузвелт, знаейки, че няма никаква опасност.