Стефани си даваше сметка, че Мелън вероятно бе използвал информацията, с която разполагаше, за да си осигури несменяемост като министър на финансите при трима президенти.
- За съжаление, опасността все още съществува — каза Леви. — Тук има достатъчно данни, за да се повдигнат немалко правни въпроси. Трийсетте години на миналия век са били друго време с други правила. Тогава всъщност е било възможно да се опази тайна. В днешно време няма как да преживеем подобен дебат. Би било политически кошмар.
Тя помнеше какво Апелативният съд бе изискал по делото „Хауъл“. Изключително солидни доказателства за противоконституционна ратификация. Това можеше и да не е достатъчно, но Леви беше прав. Ефектът от евентуално разкритие щеше да бъде лавинообразен.
- Тук стоим на тъмно — каза той. — Така трябва да бъде и занапред. Това не бива да види дневна светлина.
Прав беше. Но следващото нещо, което се готвеха да извършат, повдигаше много етични въпроси, на каквито в миналото тя винаги се бе гордяла, че знае отговорите. Сега не беше толкова сигурна. Джо Леви сякаш усети колебанието ѝ.
- Ти и аз решаваме тук — каза ѝ той.
Тя излезе първа навън, държейки в ръка доклада. Зад гърба ѝ Леви носеше документите за Хаим Саломон. Наоколо царяха мрак и тишина. От джоба си Стефани извади запалка. Щракна и поднесе пламъка под доклада. Леви започна да подава един по един листата стара хартия, които се разпадаха при допира си с огъня.
Двамата се взираха в догарящия куп. Скоро от него остана само пепел, която се разнасяше в нощта.
68
Копенхаген, Дания
Сряда, 12 ноември
18:10 ч.
Изабела беше впечатлена от книжарницата на Котън Малоун. Всичко беше перфектно организирано, рафтовете с книги бяха чисти и подредени, личеше си атмосферата на Стария свят. Тя никога не се бе интересувала особено много от книги, но за Малоун те очевидно бяха страст.
- Ти ли си собственикът? — попита тя.
- Всичко тук е мое.
Навън бе паднал мрак; осветеният площад отвъд витрините — тя вече знаеше, че се нарича „Хьобро“ — гъмжеше от вечерните тълпи. Очевидно домакинът ѝ си беше избрал стратегическо място за бизнес. Люк ѝ бе разказал накратко за ранното пенсиониране на Малоун и преселването му в Дания. В историята се споменаваше и нещо за бивша съпруга, за син и приятелка. Касиопея Вит. Но и тази връзка бе приключила преди около месец.
Тримата бяха отпътували от Хърватия сутринта. На следващия ден двамата с Люк щяха да продължат за Съединените щати. Малоун им бе предложил вечеря с кратък престой в Копенхаген. Щом пристигнаха, Люк пусна пътната си чанта на дъсчения под, а Малоун метна своята на стълбището. Багажът им ги бе чакал на летището на Задар. Люк ѝ бе казал също, че Малоун живее на четвъртия етаж в същата сграда. За бивш федерален агент човекът си бе подредил доста интересно живота.
След предишната вечер Малоун беше някак затворен и мълчалив. Труповете на Ким, Хана Сен и двамата чуждестранни агенти бяха прибрани от хърватската полиция. Изабела се съмняваше, че севернокорейските власти щяха да ги изискат. Трупът на Хауъл бе прибран от американското посолство, за да бъде изпратен в родината за погребение. Малоун беше прав. Президентът бе издал заповед за помилването му и Хауъл бе умрял свободен. Министър Леви ѝ се бе обадил с инструкции да предаде документите в посолството. Тя лично трябваше да присъства на унищожаването им — последната ѝ задача преди отпътуването от Хърватия.
Книжарницата затваряше, управителката се готвеше да си тръгва. Малоун заключи входната врата след нея. Цялата история бе започнала късно в понеделник вечер във Венеция и бе приключила след двайсет и четири часа в Хърватия. Бяха загинали хора — повече, отколкото някога Изабела бе виждала да умират, включително един от нейната ръка.
Първото ѝ убийство.
Всичко бе станало толкова бързо, че нямаше време да помисли за последиците. В самолета, усетил угризенията ѝ, Люк се бе опитал да ѝ обясни, че с времето отнемането на живот не става по-лесно, при каквито и обстоятелства да се налага да го правиш. Малоун го бе потвърдил.
- В шпионския занаят няма вътрешни разследвания — бе казал той. — Няма принудителен платен отпуск. Няма интервюта. Няма прегледи при психолог. Стреляш, врагът умира, ти караш нататък.
Бе говорил от опит. Бе убил Ким.