- Няма никакви следи — заключи сега с облекчение Малоун. — Всеки, който е знаел нещо, е мъртъв. Документите ги няма, кодът е унищожен.
Тя знаеше, че това включва и анонимния имейл ака- унт на Хауъл, който отряд „Магелан“ бе издирил и изтрил.
- Вие двамата как сте? — Малоун насочи пръст към нея и Люк. — Всичко наред ли е между вас?
- Почвам да свиквам с този човек — отвърна тя.
Люк поклати глава.
- Не се подценявай. С теб също не ми беше лесно в началото, но ако се наложи, бих го направил пак.
Той ѝ подаде ръка.
- Аз също — стисна я здраво тя.
- И двамата се справихте добре — похвали ги Малоун. — Освен това потвърждавам казаното от нашия новобранец. С теб винаги, Изабела.
Министър Леви беше твърде лаконичен в разговора си с нея, затова тя попита Малоун:
- Какво е станало във Вашингтон?
- Да седнем някъде и ще ви разкажа каквото знам.
Стефани беше в кабинета на Едуин Дейвис в Белия дом, през няколко врати от този на президента на Съединените щати. Двамата с Джо Леви се бяха върнали от Питсбърг предишната вечер. За успокоение на Дейвис тя му бе пратила есемес с уверения, че всичко е под контрол и ще представи пълен доклад още на сутринта. Сега тя и Дани бяха сами в кабинета на началника на президентската канцелария.
- Е, ще ми обясниш ли какво стана? — подкани я той.
И тя му разказа за събитията в Соларис, завършили със смъртта на Ким и дъщеря му. Документите бяха прибрани и унищожени, включително смачканият лист хартия. След това му описа как бе пратила китайците по погрешна следа във Вашингтон — една маневра, позволила на двама им с Джо Леви да се доберат необезпокоявани до наследството на Мелън.
- Перфектната примамка за диви пуйки — засмя се той. — Браво на теб!
Стефани му предаде съдържанието на телефонния си разговор с посланика и предупреждението му за севернокорейците.
— Това може би обяснява станалото снощи — каза той.
После ѝ съобщи, че Китай бил отправил официално предупреждение до Северна Корея, че няма да допусне никакви войни, хаос и нестабилност на Корейския полуостров. Траен мир, заявил китайският външен министър, може да се постигне само чрез ядрено разоръжаване, като задача на Китай било това да се случи. Дните на безсмислени конфронтации оставали назад в историята.
- Това е революционна промяна — възкликна Дани. — Те буквално са казали на Пхенян, че или ще се държат прилично, или ще си носят последствията. А Пхенян не може да си позволи да игнорира волята на Пекин. Много е възможно да видим края на севернокорейската ядрена програма. С това съобщение Китай за пореден път показва, че е на наша страна.
- Много великодушно от тяхна страна, ако си спомним изпълненията им тук.
- Жалко обаче, че Хауъл е трябвало да умре. Човекът не беше глупав. Разсъждаваше доста смислено.
От цялата история не бе останало нищо, което би могло да им създава проблеми. Когато двамата с Леви бяха изгорили оставените от Мелън документи, те на практика бяха ликвидирали заплахата. Дали постъпката им бе етична? Може би не. Но със сигурност беше мъдра. С поставянето под съмнение на Шестнайсетата поправка нацията нямаше нищо да спечели. Америка си оставаше световна сила и нищо не биваше да хвърля сянка върху този неин статут. Вече от няколко десетилетия хората си плащаха данъците и това трябваше да продължи и за в бъдеще. Само едно нещо я смущаваше.
- Ти си даваш сметка, нали, че в затвора има хора за укриване на данъци? — каза тя. — Мястото им не е зад решетките.
- Знам. И съм мислил за това. Преди да изтече мандатът ми, ще помилвам онези, които мога. Ще го оформим колкото се може по-общо, да кажем, извършители на федерални престъпления, невключващи насилие, за които се предвижда присъда до еди-колко си години. По този начин няма да се целим конкретно в неплащащите данъци. Ще свърши работа. Аз ще се погрижа да стане.
Тя не се съмняваше, че ще го направи.
В крайна сметка само тя, Едуин, Джо Леви и Дани Даниълс знаеха цялата история. Котън, Люк и Изабела Шефър знаеха отделни части, но и тримата бяха опитни агенти, положили клетва за поверителност. Така че нещата бяха под контрол.
- А какво ще правим с хората в Националната галерия? Те ще си траят ли?
- Там имаше и сърдити. Директорът например не беше особено доволен. Още по-малко пък се зарадва, когато една от картините му бе осквернена. Но след като Едуин му каза, че от догодина бюджетът му ще бъде увеличен с дванайсет процента, обяви, че мога да правя с него каквото си пожелая.
Тя се усмихна. Дани беше роден за лидер.
- Сигурно ще се зарадваш да чуеш, че Люк най-после си е намерил майстора — каза Стефани. — Според Котън госпожица Шефър от финансите се справяла доста добре с него.