Там цареше вечен хаос — неумолимо, вбесяващо редуване на очаквания, надежди и разочарования.
Обзе го познатото чувство на самота, с което бе свикнал още преди познанството си с Касиопея, но от което се бе надявал да се отърве веднъж завинаги, след като се бе влюбил в нея. А той наистина я бе обичал. Всъщност още я обичаше.
Но това беше минало. Животът продължаваше.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Както обикновено, написването на този роман беше свързано с много работа на терен. Круизът на Ларкс, Ким, Хана, Малоун и Изабела през Средиземно море и Адриатика е нещо, на което двамата с Елизабет имахме възможност лично да се насладим. Посетихме всички места, които и героите от книгата, включително Венеция и Хърватия. Освен това се разходихме до Хайд Парк и до библиотеката „Франклин Рузвелт“ в допълнение към трите ни екскурзии до Вашингтон, окръг Колумбия. А преди няколко години бях посетил с опознавателна цел Малкия Бял дом в Уорм Спрингс.
А сега, нека да отделим фактите от художествената измислица.
Срещата между Андрю Мелън и Франклин Д. Рузвелт (описана в Пролога) се е състояла на 31 декември 1936 г. Двамата мъже били много различни един от друг (Глава 46) и се ненавиждали взаимно. Както се споменава в книгата, Рузвелт не е имал друг избор, освен да приеме дарението на Мелън за национална галерия, като целта на срещата била да уреди последните подробности. Разбира се, частта с отмъщението на Мелън е добавена от мен. Истина е, че Рузвелт е инициирал углавно дело срещу Мелън за укриване на данъци. След като голямото жури отказало да повдигне обвинения, той завел ново дело, този път гражданско. Това дело завършило с пълното оневиняване на Мелън. А, както пише самият Мелън, Рузвелт не е бил първият, използвал услугите на данъчната администрация за разчистване на лични сметки. Историята със сенатор Джеймс Казънс е исторически факт. Освен това клеветническата изборна обява, за която споменава Рузвелт, е исторически факт, а и коментарът на Хари Труман, че Рузвелт е лъжец, е също автентичен.
Венеция е описана правдиво (Глава 1,4,6 и 23), както и Изола ди Сан Микеле (Глава 1 и 4), круизният и фериботният (Глава 19,21 и 23) терминал.
Ким Чен Ин е литературен образ, но се основава на Ким Чен Нам, най-големия син на покойния севернокорейски диктатор Ким Чен Ир. Чен Нам бил смятан за наследник на баща си до 2001 г., когато се опитал да влезе инкогнито в Япония, заедно с един от синовете си, за да му покаже Дисниленд. Подробностите по тази случка в Глава 2 и 27, както и заточението на Ким в Макао, се основават на факти. Ким Чен Ир действително се отказва от Ким Чен Нам и след смъртта му неговият най-млад син, Ким Чен Ун, става държавен глава на Северна Корея. В книгата аз споменавам този персонаж единствено като Любимия вожд. В голямата си част историята на семейство Ким в книгата е почерпена от действителността. Политическите чистки, включващи манипулирани съдебни процеси и незабавни екзекуции, са ежедневие в Северна Корея (Глава 9,44 и 45).
Застрахователната измама, описана в Глава 4 и 10, също е факт. Всяка година по този начин се източват милиони долари, които се подаряват на севернокорейския лидер за рождения му ден. С тези незаконно придобити суми се купува всичко — от луксозни стоки до компоненти за ядрени бомби. В последно време обаче схемата привлича засилено международно внимание, което затруднява реализацията ѝ.
За жалост, трудовите лагери в Северна Корея, предопределили живота на Хана Сен (Глава 13, 39 и 44), съществуват. Смята се, че понастоящем около 200 000 души са затворени в тях при невъобразими условия. Най-добрият първичен източник по въпроса е книгата „Бягство от Лагер № 14“ от Блейн Хардън, в която се разказва историята на Шин Ин Гюн — единствения човек, успял да избяга жив от такъв лагер и да разкаже впоследствие за живота там. Длъжен съм да предупредя, че неговото въздействащо описание не е за хора със слаби нерви. Голяма част от преживяното от Хана се основава на неговия разказ. Убийството на младото момиче в Глава 19 е описано по истински случай от Лагер № 14. Трудно е човек да си представи, че подобни варварски практики съществуват в днешно време, но ги има. Обикновено севернокорейците не признават нищо такова и отговарят на всички запитвания със стандартното: „В нашата страна няма проблеми с човешките права, понеже всички водят най-достоен и щастлив живот“.
Съдът, издаващ заповеди за наблюдение на чужди агенти, се намира на мястото и функционира по начина, описан в Глава 14. Всички статистически данни, цитирани във връзка с него, са точни.