- Аз го изпратих.
- Стой далече от Пол Ларкс.
Беше неин ред да се прави на тъпа.
- Кой е пък тоя?
Мъжът отсреща се засмя.
- На глупак ли ти приличам?
Истината бе, че приличаше точно на глупак. Другият мъж се върна със сладоледа и любителят на бърза храна го грабна нетърпеливо.
- Страхотен го правят!
- Защо във финансите се интересувате от Ларкс? — попита тя. — Той бе пенсиониран принудително преди три месеца.
Езикът на мъжа продължаваше да кръжи около фунийката.
- Копирал е определени документи. Ние си ги искаме. Освен това търсим един човек — Анан Уейн Хауъл. Чувала ли си това име?
Бе го чувала.
- Очакваме Ларкс да ни отведе при него, но не и докато твоята овчарка души наоколо.
- Кажи на министъра на финансите да отнесе въпроса до министъра на правосъдието.
Той се сети за фунийката в ръката си и я захапа.
- Не съм момче за поръчки.
Това беше вярно. Беше глупак, което го нареждаше още по-ниско в нейната ценностна система. Той си дояде сладоледа и отново облиза пръсти. Стефани извърна глава настрани, за да не го гледа. Мъжът натъпка смачканите на топка салфетки, стиропорената чашка от кафето и обвивката от сандвича в хартиена торбичка. После се изправи и ѝ хвърли поглед, лишен от какъвто и да било закачлив хумор.
- Запомни какво ти казах. Стой далече от Ларкс и кажи същото на Малоун. Няма да те предупреждаваме отново.
- Тъй ли? И кои сте вие?
- Хора, които могат да ти причинят неприятности.
Тя запази спокойствие.
- Искам си телефона.
Той намери апарата в джоба си, пусна го на пода и го смачка с тока на обувката си. Без да пуска торбичката с боклука от ръката си, той направи знак на своя придружител и двамата се отдалечиха с наперена крачка.
Тя ги проследи с поглед, докато излязоха от мола.
Беше доволна.
Рибата не просто бе подушила стръвта. Бе я налапала — заедно с кукичката, плувката, влакното… дори със скапаната рибарска лодка.
6
Венеция
Малоун запали двигателите, които отначало се закашляха, но после, щом подаде газ, забоботиха енергично. Изкара моторницата на заден ход от навеса. Беше с остър кил, дълга около 5 метра, с изцяло дървен корпус, който вибрираше от мощния ритъм. Не знаеше почти нищо за лагуната, освен че плавателните участъци — т. нар. фарватери — бяха обозначени с осветени пилони — bicoles, които помагаха на съдовете да избягнат наносните плитчини и солените блата наоколо. Търговци и воини бяха кръстосвали с векове тези води, но теченията, захранвани от морските приливи, бяха толкова коварни, че никой досега не бе успял да превземе Венеция със сила.
Реши да следва осветеното трасе обратно към града, там да заобиколи главния остров и да се насочи към пристанището за круизни кораби в западния му край. Водни таксита и всякакви моторници непрекъснато превозваха туристите. Едва ли някой щеше да обърне внимание на още една лодка.
Навлезе на заден ход в лагуната, после превключи напред. Лодките не представляваха проблем за него. Покойният му баща беше служил във военноморския флот, издигайки се до чин капитан трети ранг. Той бе минал по стъпките му и бе прекарал общо девет години на военна служба до назначаването си в отряд „Магелан“. Докато живееше в Копенхаген, понякога наемаше лодка и прекарваше цял следобед в бурните води на пролива Йоресунд.
Малоун зави и насочи моторницата към града. Изневиделица се появи друга лодка; носът ѝ се приближаваше с голяма скорост към него. В полумрака различи силуетите на двама мъже. Единият държеше огнестрелно оръжие и се прицелваше в него. Той се просна по очи на седалката в мига, когато прозвучаха глухи изстрели и в предното стъкло с трясък се забиха няколко куршума. Откъде, по дяволите, се бяха взели пък тия?
Малоун завъртя руля рязко надясно, към остров Мурано с неговите стъкларски фабрики, който се намираше на североизток от Изола ди Сан Микеле. Отделяше ги пролив с ширина около осемстотин метра, обозначен с още пилони, които продължаваха на север и към Торчело. Той даде газ и двата боботещи двигателя разцепиха водата.
Нападателите бяха зад него и постепенно го настигаха; двете лодки се носеха с подскачане по повърхността сред облаци пръски. Той откри фарватера, широк петдесетина метра, и продължи напред между двата реда светлини. Можеше да обезвреди двамата мъже след себе си, но му трябваше пространство, за да маневрира, за предпочитане на някое закътано местенце. Катастрофата с хеликоптера положително бе привлякла вниманието, а и онзи пазач със сигурност вече се бе свързал с полицията. Във всеки момент от всяка възможна посока можеха да се появят полицейски катери.