Той зави на изток и отново на север, заобикаляйки отдалече Мурано. Все още държеше в едната си ръка пистолета с нов пълнител, но да улучи нещо от подскачащата лодка, при това в тъмното, беше малко вероятно. Явно и преследвачите му бяха преценили същото и бяха прекратили огъня.
Но задната лодка тихомълком се бе изравнила с него.
Единият от мъжете се засили и скочи с всички сили върху него. Малоун изтърва руля. Двамата се строполиха на палубата. Моторницата се отклони вляво. Малоун отхвърли нападателя от гърба си и посегна да коригира посоката, но непознатият се метна отново върху него. Имаше азиатски черти; дребното му тяло беше жилаво като стомана. Малоун се извърна, подпрян на руля, и изрита мъжа в лицето, като го запрати чак до кърмата. После бръкна в задния си джоб, извади беретата и го застреля право в гърдите, с което реши единия проблем. Безжизненото тяло се залюля, преметна се назад и падна във водата.
Втората лодка не се отделяше от него, удряше се в десния му борд, опитваше се да го избута от фарватера. Двете моторници се носеха напред, засега в безопасното пространство, обозначено от двата реда светлини. Това трябваше да приключи. Кой можеше да каже какви бяха тия хора? Дали бяха от страната на получателите на онези 20 милиона? Или част от екипа, който ги бе задигнал? Явно някой добре си бе планирал нещата. Единственото, което не бяха предвидили, бе един пенсиониран агент да им обърка плановете.
Той сви вдясно, блъсна встрани другата лодка, после се огледа. Бяха подминали Бурано и наближаваха Торчело; намираха се в тиха тъмна част от лагуната. Светлините на Венеция грееха на няколко километра на юг. Той стисна в ръцете си руля и се приготви.
Ударът в корпуса го отхвърли встрани. Последва втори.
Малоун завъртя руля и притисна лодката плътно до другата. И двете се носеха към дясната страна на фарватера. Той продължаваше да изтласква преследвача си встрани, без да оставя пространство за маневриране. А непознатият бе съсредоточил цялото си внимание в него и не виждаше нищо встрани. Което бе грешка.
Малоун продължаваше да го избутва вдясно, все по-близо до края на плавателния участък. Следващият пилон беше на по-малко от километър и той искаше да изправи нападателя пред дилема — да се разбие в него или да свие още вдясно, извън фарватера. Пътят вляво му бе отрязан. Мъжът се очертаваше като сянка на руля, със същите размери като убития си другар.
Котън продължаваше да изтласква лодката му встрани. Пилонът наближаваше.
Сто метра. Петдесет. Време беше нападателят да направи своя избор.
Малоун скочи от моторницата напред с краката и изплува точно когато двата съда се забиха в основата на трикракия бетонен стълб. Лодките полетяха нагоре, двигателите им виеха, винтовете им загребваха въздух, те описаха дъга и се пльоснаха обратно във водата, но не останаха дълго на повърхността. Двигателите изки- хаха и замлъкнаха. После настана тишина.
Той преплува фарватера до отсрещната му страна и там откри наносна плитчина; само на няколко метра зад обозначеното пространство водата му стигаше до коляното. Едва тогава си даде сметка колко близо е бил до смъртта.
Известно време се взира в мрака за мъжа от другата лодка. Не се виждаше нищо, не се чуваше и звук. Застанал насред лагуната, на километър и половина от най-близкия бряг, със смъдящи очи и полепнала по скалпа коса, той виждаше само далечното сияние на Венеция и очертанията на притихналите необитаеми островчета. Над главата му премина пътнически самолет, снижаващ се за кацане. Малоун знаеше, че водата наоколо не е най-чистата на света, а в момента не беше и особено топла, но нямаше избор.
Плувай!
Отнякъде се чу сърдитото боботене на двигател; идваше сякаш откъм юг, откъдето бе дошъл и той. В тъмното различи силуета на лодка, която се движеше към него. Беретата беше още в джоба му, но той се съмняваше, че ще му свърши много работа. Понякога оръжието стреля и мокро, но понякога засича. Той приклекна във водата; стъпалата му вече бяха потънали до глезените в тинята.
Лодката се приближаваше бавно, плъзгайки се по водата към края на плавателния участък. Най-близката светлина беше на петстотин метра, върху следващия пилон. Лодката спря, двигателят угасна.
Беше елегантна моторница с остър кил като неговата. На руля се виждаше самотна фигура.
- Малоун? Там ли си?
Позна гласа. На мъж. По-млад. С южняшки акцент. Люк Даниълс.