Той смаза гърлото си с още една голяма глътка уиски.
Тази вечер обаче Ким имаше и добра новина. Двайсетте милиона долара нямаше да стигнат до Пхенян като подарък за ничий рожден ден. Полубрат му управляваше достатъчно дълго страната, за да си създаде врагове. Слава богу, лоялностите в Северна Корея се сменяха доста лесно. С някои от враговете на въпросния си полубрат се бе сприятелил и те тихичко му бяха разказали доста подробности, свързани с тазгодишната доставка. Първоначалното му намерение беше да задигне парите и да лиши брат си от джобни. Бе наел банда от Макао да свърши тази работа. Сега обаче парите ги нямаше. Но за Ким унищожаването им постигаше същия ефект. Слава богу, на него средства не му липсваха. Имаше повече, отколкото можеше да похарчи. В това отношение поне баща му го бе подсигурил.
Той доля чашата си с уиски.
Всъщност Ким никога не се бе запознавал лично със своя полубрат. Обичаят изискваше синовете на Вожда да растат отделно един от друг, като най-големият винаги се ползваше с особени привилегии. Той бе чувал, че полубрат му открито го наричал затлъстял, разхайтен плейбой, неспособен да свърши каквото и да било или пък да го застраши с каквото и да било. Но именно това подценяване на противника щеше да допринесе за неговата гибел. Ким с големи усилия си бе изградил образ на безгрижен непрокопсаник. Установил бе, че е много по-изгодно да бъде смятан за маловажна личност, пияница и позор за семейството, защото това му даваше свободата да пътува където пожелае. Помагаше му и фактът, че живееше в Макао, извън общественото внимание, и никога не се месеше открито в политиката на страната си. От време на време медиите го откриваха за интервю, но мненията, които изказваше, бяха винаги глуповати и безсмислени. На практика в родината му го брояха за несъществуващ.
Той се усмихна. Ах, какво славно завръщане си беше подготвил!
Да можеше да види физиономията на своя полубрат, когато това станеше — щеше да си струва униженията, които го бяха принудили да преживее. И всичко благодарение на Анан Уейн Хауъл и неговата „Заплахата на патриота“.
Винаги се бе интересувал от право и финанси. Допадаше му колко плътно са свързани помежду си тези две дисциплини, особено в Съединените щати. Американците се гордееха със строгото спазване на законите. Stare decisis беше фразата, която използваха. Придържай се към взетото решение. Повечето правни системи по света отхвърляха тази концепция, и то с основание, понеже тя имаше вътрешноприсъща грешка. Ами ако придържането към „взетото решение“ означава катастрофа? Трябва ли и тогава да се придържаме въпреки всичко? Не и в Северна Корея. Ами американците? Е, там е друго.
Той надигна чашата и я пресуши на една глътка. Лаптопът му беше на масата пред него; на екрана бе отворил страница от „Заплахата на патриота“. Препрочиташе част от нея, преди да навести Пол Ларкс. Сега очите му отново пробягаха по избрания пасаж.
С президентска заповед, подписана през 1942 г., Франклин Рузвелт облага всички лични доходи над $25 000 ($325 000 в днешна стойност) с данък от 100 %. Можете ли да си представите? Работиш упорито цяла година, вземаш правилни решения, изкарваш солиден доход, след това всичко над $25 000 го даваш на държавата. Конгресът се противопоставя на Ф.Д.Р. и в безкрайната си мъдрост намалява данъка на 90 %. Данъчният процент бива променен едва от президентите Кенеди и Рейгън. Кенеди понижава максималната ставка на 70 %, а Рейгън я смъква на 28 %. След всяко от тези намаления приходите в бюджета нарастват взривообразно, инвестициите се увеличават. Както 60-те, така и 80-те години на миналия век са периоди на големи иновации. Буш-старши увеличи данъка за най-богатите на 31 %. Клинтън го качи още повече — до 39,6 %, но Буш-младши го смъкна обратно на 35 %. Понастоящем най-високата ставка отново е 39,6 %. Данъците върху личните доходи съставляват 82 % от всички федерални постъпления. Още 9 % идват от корпоративния данък. Така над 90 % от федералните постъпления се генерират от облагане на доходите.
Как гласеше онази поговорка?
Хитрият заек има три дупки.
Казано с други думи: диверсифицирай парите и вниманието си.
Когато му бе отнето правото на наследник, пропагандната машина на баща му положи всички усилия за публичното му очерняне. Наредено му бе да понася мълчаливо хулите, след което да се изсели в чужбина. Баща му не искаше да го вижда повече. Това се бе случило преди четиринайсет години.