- Виждам, че се прибираш невредима — усмихна се тя.
Стефани придърпа един от тежките метални столове и седна на дебелата възглавница.
- Беше интересно, най-меко казано.
Хариет Енгъл, бивш сенатор от Кентъки, заемаше поста сравнително отскоро. Когато обяви, че четвъртият ѝ мандат в Сената е и последен, президентът Дани Даниълс я убеди да си подаде предсрочно оставката и я назначи за трети пореден министър на правосъдието в своята администрация. Предишните му два избора не се бяха оказали особено сполучливи. Единият беше доказан ренегат, другият — некадърник. Хариет сякаш бе изключение. Интелигентна, схватлива, компетентна. Отначало двете със Стефани не се спогаждаха особено добре, но постепенно бяха постигнали някаква форма на съгласие.
- Къщата ти е чудесна — каза Хариет. — Много умно си постъпила, като си купила този имот.
Това беше вярно. Стефани бе оставила ключа така, че Хариет да го намери и да влезе.
- Четох досието ти още когато положих клетва — продължи шефката ѝ. — Дълго време си живяла сама. Смяташ ли, че някога ще спреш да мислиш за него?
Съпругът на Стефани, Лapc, се бе самоубил преди години. Слава богу, с помощта на Котън Малоун тя бе уредила споровете си с миналото.
- Преди да умре, дълго време живяхме разделени. И все пак смъртта му бе тежък удар за мен.
Хариет се усмихна.
- Моят съпруг също почина преди няколко години.
Стефани вече знаеше това. Енгъл наближаваше седемдесет, но годините не ѝ личаха — имаше високи скули, свеж цвят на лицето и ясни зелени очи. Посивялата ѝ руса коса, изпъната назад върху скалпа, беше прибрана на малък кок. Кожата ѝ бе гладка като на мраморна статуя. Говореше се, че поне отчасти дължи младежкия си вид на пластичен хирург, но тези твърдения не отговаряха на истината. Не би било в неин стил.
Стефани бе установила от опит, че лукавата усмивка на Хариет не издава с нищо истинското ѝ настроение, а често служи да прикрива чувствата ѝ. Обезоръжаващо майчинският тон прикриваше остър интелект, изграден отначало в бакалавърския курс по право и впоследствие доразвит във Факултета по държавно управление „Кенеди“ на Харвард.
- Разкажи ми какво стана — каза Хариет.
Стефани ѝ предаде накратко случилото се в мола и завърши с думите:
- Онзи любител на пилешки сандвичи видимо си обичаше работата. Само че аз никога не бих търпяла такива жалки, малоумни кретени да работят за мен.
Противно на представлението в магазина, Тера Лусънт незабавно ѝ бе докладвала още при първия контакт, установен от Министерството на финансите, и опита им за изнудване. На свой ред тя бе информирала нагоре по веригата Хариет и двете бяха решили да допуснат проникването в отряд „Магелан“, за да установят какво става. Срещата в мола беше инсценирана от Стефани, за да изкара наяве заговорниците. Убедена, че срещата им се записва, тя нарочно бе избрала този магазин. Когато любителят на пилешко узнаеше, че Тера си е признала всичко, би било логично от финансите да предприемат нещо.
Както и стана.
- Определено интересът е към Пол Ларкс — обясни тя. — Като при това искат да разкарат Котън.
Което беше доста озадачаващо. Задачата на Котън беше съвсем проста. Окръжният прокурор на Алабама бе поискал съдействието на отряда. Стандартната процедура бе имената на всички бегълци от федералните власти да се докладват на Агенцията за национална сигурност. Името Анан Уейн Хауъл беше необичайно, лесно за разпознаване и бе засечено при рутинно следене на международния телефонен трафик от АНС. От там ФБР бяха научили, че Ларкс ще пътува до Венеция, за да се качи на круизния кораб за среща с Хауъл. Вече три години Хауъл им се изплъзваше и прокурорът бе решил, че е дошло времето да го пипнат. И така, Стефани бе наела Котън да наглежда Ларкс, за да види какво ще стане. Просто наблюдение, което би трябвало да приключи без драми.
- Чувам, че този Малоун е трудно управляем — каза Хариет.
- Така е. Но върши работа. — Стефани помълча няколко секунди, после продължи: — Министърът на финансите очевидно смята тези липсващи копия за толкова важни, че заради тях е готов да сплашва и оказва принуда върху представители на друга разузнавателна служба. Интересното е, че не се сеща просто да поиска от нас нужната информация. И при двете прониквания в компютрите ни са издирвали само докладите на Котън от круиза.
- Искали са да знаят колко близо е бил до целта.
- Каква цел?
- Не знам, но е време да разберем.
Хариет извади телефона си и набра някакъв номер. Апаратът бе включен на високоговорител и тя го постави на масата; след няколко позвънявания отговори женски глас: