- Кабинетът на министъра на финансите.
- Тук е министърът на правосъдието на Съединените щати. Свържете ме с колегата.
- Съжалявам, но той…
- Кажете на министъра, че или ще говорим сега, или той ще говори с президента малко по-късно, след като му докладвам всичко, което знам за Пол Ларкс.
Минаха цели две минути, докато по високоговорителя прозвуча мъжки глас:
- Е, добре, успя да привлечеш вниманието ми.
Хариет му предаде накратко случилото се, после каза:
- Джо, ние разиграхме онази сценка с твоя човек, за да установим докъде си готов да стигнеш.
- Предполагам, че не би трябвало да се учудвам. Подобни инсценировки не са по моята част.
- Какво става?
- Както ви е казал и моят агент, ние смятаме, че Ларкс е копирал някои чувствителни документи от архива на министерството. Нарушението е открито едва неотдавна; искаме си документите.
- И какви са тия документи?
- Класифицирани.
- Това не ми стига, Джо.
- Не по телефона.
Стефани разбираше, че „класифицирани“ не означава непременно „строго секретни“. Така или иначе, и едните, и другите не можеха да се обсъждат по открита линия.
- Издирваме беглец от закона — каза Хариет. — Това е всичко. Срещу него са повдигнати обвинения във федерален съд за укриване на доходи, съден е задочно и е признат за виновен. Избягал е от страната малко след започване на делото, с което е вбесил съответния федерален прокурор. Казва се Алън Уейн Хауъл. За нас това не е кой знае какъв проблем.
Минаха няколко секунди в мълчание.
- За съжаление, Хариет, за мен е проблем, и то голям. Дори не си даваш сметка колко голям.
Стефани долови напрежението в гласа му.
- Разбирам — отвърна шефката ѝ. — Но подхождаш към него по напълно погрешен начин.
- Може би. Но така трябваше да стане.
- И къде е мястото на Ким Чен Ин в това уравнение?
Името беше ново за нея. Само преди дванайсет часа Хариет изрично ѝ бе наредила да изпрати Малоун на сушата, за да наблюдава предаването на значителна сума пари на някакви севернокорейци. Разполагаха с разузнавателна информация за застрахователни измами, която Стефани бе предала на Котън. Но там не се споменаваше никакъв Ким.
Хариет каза:
- Ти ми каза за предаването на парите и че Ким Чен Ин бил някъде наблизо. Попита ме дали имам човек близо до Венеция, като, разбира се, знаеше, че имам. След което ме помоли да го изпратя, за да наблюдава трансфера.
Което също беше новина за Стефани.
- Целта ми беше да разкарам Малоун от кораба.
Очевидно мъжът отсреща знаеше значително повече от тях двете.
- Можеш ли да бъдеш в сградата на Федералния съд във Вашингтон в единайсет тази вечер? — попита министърът. — Ще уредя охраната да те пусне.
- Ще взема Стефани с мен.
- По-добре недей.
- Нямам намерение да преговарям с теб. Стефани е моите очи и уши.
Отново мълчание.
- Е, добре, Хариет, да бъде както искаш.
Разговорът прекъсна.
- Не си ми казвала за този Ким, нито че от финансите са държали Котън да наблюдава предаването на парите.
- Помолиха ме да си мълча. И аз, глупачката, ги послушах.
- Но как са разбрали, че Котън изобщо е на кораба? — попита Стефани. — Първият контакт с Тера бе установен след отпътуването на кораба.
- Предполагам, че имат свой човек, който да наблюдава и Ларкс. След като са засекли Малоун, са насочили интереса си към отряда.
За щастие, тя бе взела необходимите мерки и бе изпратила Люк Даниълс да се притече на помощ на Котън, ако нещата се объркат. И все пак беше озадачена.
- Но какво става? Много сте се стегнали заради някакви си копирани документи. Какво им е толкова важното?
- Не знам. Давай да тръгваме за Вашингтон. Трябва да разберем в какво сме се набутали.
9
Венеция
Хана Сен гледаше затворената врата към каютата на Пол Ларкс. Баща ѝ отново се бе погрижил за всичко. Беше умен, в това тя не се съмняваше.
И защо да не бъде? Все пак носеше името Ким.
Тя ревностно бе изучавала семейната история. Първият Ким — нейният прадядо — беше роден недалече от Пхенян. Според легендата бе син на беден фермер, но в действителност произхождаше от учителско семейство с доход над средния за страната. Беше се сражавал срещу японците през 30-те, а през 1945 г., когато Съветите освобождаваха страната, се бе случил на подходящото място. Като най-голяма своя грешка отчиташе, че не бе настоявал съюзниците му да завладеят целия полуостров. Сталин се бе съобразил със споразумението, сключено между него и Рузвелт, за разделяне на страната на две: по-гъсто населения, фермерски Юг и индустриализирания Север.