Имаше един проблем. Не можеше да отрече, че Касиопея Вит му липсва. За него самотата беше нещо като периодично повтаряща се болест. Тъкмо беше свикнал отново да си има някого, и тя си бе отишла. Малоун от доста време беше разведен. Бившата му съпруга все така живееше в Джорджия със сина им Гари, вече тийнейджър. Бракът им не бе приключил леко и двамата бяха положили сериозни усилия, за да се помирят. Понастоящем се разбираха прекрасно. За жалост, не можеше да каже същото за себе си и Касиопея. А завръщането в книжарницата само щеше да му даде повече време, за да размишлява върху своя провал.
Целият лепнеше от мръсните води на лагуната. Още на лодката бе поизплакнал тинята от крачолите и обувките си, но сега определено имаше нужда да вземе душ и да се наспи. Така щеше да има сили да последва Пол Ларкс, след като слезеше от кораба. Любопитен бе да види докъде ще го отведе старецът и ако се случеше да е до летището и полета за дома, щеше да му бъде благодарен.
Той се доближи до апартамента на Ларкс. Изглеждаше доста скъпичък и Малоун се запита как един пенсиониран държавен служител би могъл да си го позволи. Вътре беше тихо и той се канеше да си тръгне, когато забеляза, че вратата е открехната. Всяка от каютите на кораба беше с електронна брава и хидравличен механизъм за затваряне. Отвътре за по-сигурно имаше и резе. В каютата на Ларкс резето беше извадено при отворена врата, като я подпираше да не се затвори напълно. Странно.
Той погледна часовника си. 12:48 ч. след полунощ. През последните десет дни Ларкс си бе лягал все с кокошките. Нещо не беше наред.
Малоун пристъпи напред и се вслуша, но не чу нищо. Почука леко на вратата и зачака. Отговор не последва. Почука отново с кокалчетата на пръстите си, този път силно и настойчиво. Отговор нямаше. Той бутна вратата навътре и влезе. Апартаментът беше тъмен, но през стъклените врати откъм балкона и вратата към коридора се процеждаше приглушена светлина.
- Господин Ларкс? — подвикна тихо Малоун.
Малко антре водеше към основния салон, а вляво от него имаше отворена врата, най-вероятно на спалнята. Вътре различи очертанията на легнала мъжка фигура. Едната ръка висеше надолу от матрака, китката беше сгъната под неестествен ъгъл.
Малоун провери за пулс. Нямаше. Пол Ларкс беше мъртъв.
Малоун си спомни за черната кожена чанта, върна се в салона и набързо го претърси. Не откри нищо. Влезе обратно в спалнята, огледа банята и гардероба, запали лампите, после ги угаси. Чанта нямаше.
Той остави лампата в банята да свети и пристъпи към леглото. Никъде не се виждаха следи от насилие. Дали случайно Ларкс не бе починал от естествена смърт? Не, би било прекалено голямо съвпадение. На нощното шкафче забеляза комплект за поставяне на инсулин с няколко спринцовки. Понечи да вдигне телефона и да повика помощ, когато нещо го убоде по десния крак. Нещо остро. Което се заби в плътта му. Като игла.
Стаята се завъртя пред очите му. Съзнанието му се замъгли. Мускулите му омекнаха. Краката му се подкосиха. Зашеметен, замаян, той се опита да запази равновесие. Коленете му опряха в килима. Светът ту се скриваше зад натежалите му клепачи, ту отново се появяваше. От другата страна на леглото се надигна човешка фигура. Някой се бе скрил под матрака. Гледката му напомни една друга преживяна нощ, в Южна Франция, отпреди няколко години. Тъмна и ветровита, по него стреляха.
Касиопея Вит. Първата им среща. И този път, както тогава във Франция, преди мракът да се спусне около него, за миг му се стори, че вижда женска фигура.
11
Ким включи лаптопа и се настани удобно в креслото. Беше си поръчал вечеря: гаспачо, печен фазан, плато сирена, всичко това полято с вино от долината на Лоара и отлежал кларет. Най-често се хранеше в апартамента, което му позволяваше да не привлича внимание. Излизал бе само няколко пъти, до спа центъра, за да се подложи на някои извънредно приятни процедури. Отначало се беше надявал, че приветливата европейска атмосфера на кораба ще му помогне да намери общ език с Ларкс и Хауъл. Но това не се бе случило, а присъствието на онзи пенсиониран американски агент бе усложнило допълнително нещата. Сега Хана щеше да се справи с Малоун. Какъв късмет, че я имаше! Северна Корея действително беше мъжки свят, но това не означаваше, че и от една жена не може да има полза.
Лаптопът обяви, че се е заредил и е готов за работа.