Сегашната версия беше далеч по-добра и доколкото баща му беше отдавна мъртъв, не беше останала нито една по-съществена фигура, която да я оспори. Някой ден, когато хората прочетяха за подвизите му — а те непременно щяха да прочетат, — историята щеше да отбележи, че той по рождение е бил обречен на величие.
Вратата се отвори и Хана влезе вътре. Той я бе инструктирал как да подмами Малоун в стаята на Ларкс, после да се скрие под леглото и да го изчака да се приближи. Американецът щеше да се хване в капана, това беше сигурно. Разбирането на човешката природа беше друга негова страст.
- В безсъзнание е — каза тя. — Но най-напред претърси стаята за чантата.
Претърсването значеше нещо. Ким нямаше представа за кого работи американецът, нито защо се интересува от Ларкс. Но колкото и малка да беше вероятността да е изпратен от американското правителство, той бе решил да не го убива. Още едно убийство само щеше да привлече внимание — последното, което му бе нужно. За предпочитане бе да го забави, да усложни живота му, а за целта едва ли имаше по-добър начин от това да го открият в една и съща стая с покойник.
- Дрехите му бяха влажни и миришеха — продължи Хана.
- Имаш ли представа защо?
Тя поклати глава.
- Господин Малоун ще бъде в безсъзнание няколко часа — усмихна се той. — Имаме време да си починем и да сме готови. — Той посочи с ръка към лаптопа. — Но най-напред съм ти приготвил нещо за четене. Някои подробности за отношенията между мен и дядо ти. Важ- но е да знаеш какво точно се е случило между нас. Мисля, че ще ти се стори поучително.
12
СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
срещу
АНАН УЕЙН ХАУЪЛ
ДЕЛО № 12-2367
Апелативен съд на Съединените щати
11-а съдебна област
Анан Уейн Хауъл не е подавал данъчна декларация близо две десетилетия. Повдигат му се четири обвинения за умишлено укриване на данъци в нарушение на § 7203, дял 26 от Кодекса с федерални закони на САЩ. Хауъл се явява при започване на делото, но съзнателно пропуска следващите заседания, докато накрая се измъква и от юрисдикцията на първоинстанционния съд. Състав от съдебни заседатели при Окръжния съд на щата Алабама го признава за виновен задочно и съдията го осъжда на три години затвор и глоба в размер на 12 хиляди долара.
Хауъл не плаща данъци като форма на граждански протест. Основната му защитна теза (представена от служебно назначения съдебен защитник) е, че не е длъжен да подава данъчна декларация, понеже Шестнайсетата поправка не е част от Конституцията. Хауъл твърди, че въпросната поправка не е била надлежно ратифицирана и че производството срещу него по силата на чл. 1 и сл. от Кодекса за подоходно облагане (1954) е нищожно поначало. Хауъл представя на първоинстанционния съд най-лаконичното възможно оправдание за действията си, изчерпващо се с абсурдното твърдение, че Шестнайсетата поправка към Конституцията на САЩ е невалидна, понеже не е била ратифицирана от нужния брой щатски законодателни органи, а тогавашният (към 1913 г.) държавен секретар Филандър С. Нокс е фалшифицирал протоколите за ратификацията ѝ.
Хауъл излага в своя защита следните възражения: (1) текстът, предложен от Конгреса за ратифициране от отделните щати, гласял: „Конгресът има правомощията да налага и събира данъци върху доходи, независимо от какви източници произтичат, без да се спазва принципът за пропорционалност между отделните щати и без оглед на данните от преброяване на населението"; (2) на 25 февруари 1913 г. държавният секретар Нокс удостоверил с подписа си, че Шестнайсетата поправка била надлежно ратифицирана, след като поне 36 щата били представили решения за нейната ратификация пред Държавния департамент; (3) Нокс знаел, че редица щати не били гласували поправката във вида, в който им била представена; (4) Нокс знаел, че е задължен по закон да даде указания на въпросните щати да ратифицират съответстваща версия на поправката; (5) никаква подобна ратификация не се била случила. Хауъл твърди, че ратифицирането на Шестнайсетата поправка не било извършено съгласно чл. V от Конституцията, следователно Шестнайсета поправка няма.
За начало искаме да отбележим, че Шестнайсетата поправка съществува от 100 години и е била прилагана от Върховния съд към безброй дела. Макар това само по себе си да не е достатъчно, за да попречи на съдебното разследване, то е убедителен аргумент по въпроса за валидността. Ето защо, за да се произнесе съдът в полза на Хауъл, е нужно той да приведе, макар и в последния момент, изключително силни доказателства за противоконституционността на така извършената ратификация. Хауъл (чрез служебно назначения си съдебен защитник) засега не е привел такива, ако не броим дръзкия извод, че поправката е неправомерно ратифицирана. Никакви данни не са представени в подкрепа на това твърдение, нито пък Хауъл се позовава на каквито и да било авторитетни фактологически и законови източници с правна сила за съда (или за държавния секретар Нокс през 1913 г.), доказващи, че Шестнайсетата поправка е ненадлежно ратифицирана. Накратко, Хауъл отказва да поеме върху себе си тежестта на доказването, че Шестнайсетата поправка е противоконституционно ратифицирана.