Предвид всички гореизложени причини, съдът ПОТВЪРЖДАВА осъдителната присъда срещу Анан Уейн Хауъл по всички точки на обвинението.
Ким престана да чете от екрана.
След като Хана си бе легнала, той отново бе намерил в интернет становището на съда и бе прекарал известно време в разучаване на правните формулировки. Укривайки се от правосъдието, Хауъл бе успял да публикува „Заплахата на патриота“ като електронна книга. Местонахождението му беше неизвестно и нямаше никакъв начин да се установи. Ларкс бе останал последната му надежда; старецът лично му бе обещал да ги запознае. Но до запознанство така и не се бе стигнало.
Няма нужда да намесваме чужденци.
Той не бе очаквал подобен отпор. Но американците бяха такива. Излъчваха арогантност, усещане за собствено превъзходство, сякаш те повече от всички останали знаеха кое е добро и кое зло. Само че корейското общество съществуваше от хилядолетия, много преди изобщо някой да бе чувал за Съединените щати. Корейците бяха потомци на сибирските племена, мигрирали на юг преди десетки хиляди години. Културата им бе древна и изтънчена, макар политическото и физическо разделение през 1945 г. действително да бе довело до различия между Севера и Юга. Той признаваше тези различия, дори ги оценяваше. Неговият баща, дядо и полубрат не им обръщаха внимание. Обикновените севернокорейци не знаеха почти нищо за външния свят. И как можеха да знаят?! Всякакви опити за комуникация, отвън навътре или отвътре навън, се контролираха. Той беше късметлия, че никога не бе живял твърде дълго в тази капсула. За съжаление, двайсет милиона корейци не можеха да кажат същото за себе си. Баща му беше толкова горд с лидерските си способности. Но всеки би могъл да ръководи държава при наличие на тотален контрол върху всичко, което хората виждат, четат, мислят и вярват.
А какво беше наказанието за непокорните?
Смърт. Или дори по-лошо. Трудов лагер.
Веднъж попаднали в лагера, осъдените оставаха там до края на живота си, следвани от своите деца и от децата на децата си. Внушаваше им се, че са врагове на държавата, които трябва да бъдат изтръгнати като плевели заедно с корените. Бяха принуждавани да работят, докато умрат от изтощение, надзирателите им имаха право да ги убиват, когато им скимнеше; не бяха смятани дори за хора. Това беше наследството от управлението на неговото семейство, а неговият полубрат бе продължил същата потисническа политика. Двеста хиляди души оставаха затворени в лагерите.
Той щеше да управлява с истинското съгласие на народа, след като заслужеше неговото уважение. Мечтател? Едва ли. Но преди това трябваше да докаже на всички, че е способен на велики дела. И докато роднините му само се хвалеха със славата си, той трябваше да заслужи своята.
Ким отново впери поглед в екрана, в съдебното решение по делото „Съединени щати с/у Хауъл“.
Изключително силни доказателства за противо- конституционността на така извършената ратификация. Това ли искаше американската съдебна система? Изведнъж го обзе нов прилив на решителност.
Е, добре. Той щеше да им ги достави.
13
Хана се опитваше да заспи, но се чувстваше все така странно сама в мекото легло под чистите чаршафи.
През първите девет години от живота си бе спала върху мръсен бетонен под, завита с вонящо одеяло. Майка ѝ я оставяше сама всеки ден малко след изгрев слънце. Имаха електричество само по два часа в денонощието — от 4 до 5 сутринта и после чак от 10 до 11 вечерта. Първия час използваха за приготвяне на закуската — парчета царевица, малко зеле и супа. Вторият час отиваше за разни дребни домакински задължения и нещо за залъгване на глада, след което лягаха да спят. Храната никога не стигаше. Всяко нещо можеше да послужи за ядене. Плъхове, жаби, змии, насекоми. Гладът беше средството, с което надзирателите упражняваха контрол върху лагеристите. Почти всеки носеше белези от недохранване — изпадали зъби, черни венци, слаби кости, неизбежното прегърбване.