Рузвелт извади цигара от кутията на страничната масичка и я постави в цигарето си от слонова кост. С това стиснато между зъбите под четирийсет и пет градуса нагоре цигаре той се бе превърнал в символ на президентска самоувереност и оптимизъм. А Бог му бе свидетел, че страната имаше нужда и от двете. Той запали цигарата и вдиша с наслада гъстия тежък дим, който предизвикваше сладка болка в гърдите му.
- Разбираш, че няма промяна в позицията ни по въпроса, който в момента се разглежда в Данъчно-апелативната комисия. Дарението ти няма да се отрази по никакъв начин на делото.
- Всъщност ще се отрази. Националната художествена галерия ще бъде построена — ухили се Мелън. — Ти не можеш и няма да ми откажеш това. Дарението ми е твърде щедро, за да бъде игнорирано. След като отвори врати, галерията ще се превърне в основен център на изкуствата в тази страна. А твоето дребнаво дело за данъци отдавна ще е в миналото. Никой няма да си спомня за него. Докато галерията… тя ще се извисява вечно и никога няма да бъде забравена.
- Ти наистина си най-хитрият богат злодей, когото познавам.
- Спомням си този твой цитат. Всъщност навремето приех думите ти като комплимент. Но като професионален политик, който се интересува само от гласове, твоето мнение за мен няма никакво значение.
- Аз спасявам държавата от такива като теб.
- Единственото, което си постигнал досега, е да създадеш бъркотия от нови комисии и агенции, повечето от които дублират и без това съществуващи ведомства. Те не вършат нищо, само раздуват бюджета и предизвикват увеличаване на данъците. Крайният резултат ще бъде катастрофален. Повече никога не значи по-добре, особено в държавното управление. Господ да е на помощ на тази страна, след като ти приключиш с нея. За щастие, мен вече няма да ме има, за да видя последиците от безобразията ти.
Рузвелт вдъхна с наслада още тютюнев дим, преди да отговори:
- Прав си, да откажа дарението ти би било политическо самоубийство. Приятелите ти републиканци в Конгреса няма да погледнат благосклонно на това. А след като дарението е от теб, можеш да поставяш условия. И така, твоята величествена национална галерия ще бъде построена.
- Ти не си първият, разбираш ли?
Рузвелт се зачуди какво ли иска да каже старецът.
- Аз го бях направил много преди ти да се сетиш.
И тогава Рузвелт разбра.
Джеймс Казънс бе починал преди два месеца след 14 години служба в Сената. Преди 13 години сенатор Казънс бе разпоредил проверка на данъчните облекчения, предоставяни на компании, собственост на тогавашния министър на финансите Мелън. При разследването се бе установило, че Мелън не бе предал на трета страна контрола върху въпросните компании, както бе обещал при постъпване на държавна служба. Чули се бяха призиви за оставката му, но той се бе снишил, докато отмине бурята, и през 1924 г., с идването си на власт, Кулидж го бе оставил на поста му. След което Мелън на свой ред бе пуснал данъчната полиция след Казънс и ревизията на доходите му бе разкрила 11 милиона неплатени данъци от предишни години. Но Апелативната комисия бе отменила решението на данъчните и бе разпоредила да бъдат възстановени надвзетите суми.
- Не беше ли това най-страшното ти унижение? — каза Рузвелт на Мелън. — Комисията отсъди единодушно против теб. Действията ти срещу Казънс бяха изобличени като лична вендета.
- Именно, господин президент — изправи се Мелън.
Гостът му стоеше срещу него и го гледаше с очи, черни като въглени. Рузвелт се гордееше със способността си да доминира във всяко помещение, където се появи, и да овладее всяка ситуация, но тази статуя от плът и кръв, изправена насреща му, го караше да се чувства неудобно.
— Умирам — каза Мелън. — Ракът ще ме довърши, преди да си е отишла следващата година. Но аз никога не съм бил от хората, които хленчат и се оплакват. Когато имах власт, я използвах. В крайна сметка ти не си сторил срещу мен нищо по-различно от онова, което аз съм правил навремето. Слава богу, все още имам парите и лостовете, за да се защитя. Искам обаче да ти кажа нещо. Унищожих враговете си, понеже се бяха опитали да унищожат мен. Моите удари бяха извършени при самоотбрана. Докато твоята атака срещу мен не бе предизвикана с нищо. Ти си бе наумил да ме уязвиш просто защото можеше. Никога не съм ти причинил нещо лошо, никога не съм работил срещу теб. Това прави конфликта между нас… различен.
Рузвелт остави никотина да успокои нервите му и си каза, че не бива да показва дори прашинка безпокойство или страх.