- Явно финансите не са си губили времето — каза Хариет, когато влязоха в асансьора.
- Ти знаеше ли, че ще се явят лично пред съда?
Министерството на правосъдието обикновено изготвяше искането за издаване на заповед за следене и оставяше адвокатите си да се занимават с производството. Но понякога агенциите наемаха свои собствени процесуални представители.
- За мен това е новина — отвърна Хариет.
Съдът беше създаден преди трийсет и пет години. Единайсетте съдии се назначаваха от председателя на Върховния съд на САЩ. По всяко време имаше дежурен съдия, делата се гледаха при пълна секретност, денем или нощем, задължително при закрити врати. Водеха се протоколи, но те също се засекретяваха за вечни времена. Преди няколко години съдебна заповед, издадена от този съд, изтече в медиите благодарение на Едуард Сноудън. Заповедта задължаваше една от дъщерните фирми на „Верайзън“ да подава ежедневно до АНС справки за всички проведени телефонни разговори, включително вътрешни за страната. Отзвукът от това разкритие беше гръмотевичен, призивите за реформа на системата се усилиха. В крайна сметка обаче врявата утихна и съдът се върна към нормалната си работа. Стефани знаеше, че тази институция е отзивчива към разузнавателните агенции, а и статистиките говореха сами за себе си. От 1978 г. насам имаше подадени 34 000 искания за следене. От тях само 11 бяха получили отказ, а по-малко от 500 бяха одобрени с изменения. Което всъщност не беше изненадващо предвид пристрастността на съдиите, равнището на секретност и липсата на насрещна страна, която да оспори съдебното решение. Това бе мястото, където правителството получаваше всичко, което искаше, както и когато го поискаше.
На площадката пред асансьора ги очакваше министърът на финансите. Коридорът, застлан с бял мрамор, беше приглушено осветен, наоколо не се виждаше жива душа.
Джоузеф Леви бе имал късмета да се роди в Тенеси и да се сприятели с тогавашния губернатор Дани Даниълс. Имаше докторат по икономика от Университета на Тенеси и друг, по право, от Джорджтаун. След десет години преподавателска дейност бе предложен за директор на Световната банка, но бе предпочел да приеме пост в администрацията на Даниълс. Беше единственият останал член на кабинета от първия президентски мандат на своя приятел. Повечето останали вече се бяха прехвърлили в частния сектор, осребрявайки късмета си.
- Сега сам ли си пишеш заявките? — попита го Хариет.
- Знам, че си изнервена. Но в този случай се наложи да го направя.
Чак сега Стефани си даде сметка защо шефката ѝ бе решила да я включи в екипа. Не беше тайна, че президентът имаше слабост към отряд „Магелан“. Нейните агенти бяха замесени във всички горещи проблеми от последните години, включително в един осуетен атентат срещу самия Дани Даниълс. Самото ѝ присъствие бе достатъчно, за да разбере Леви, че онова, което очакваше да остане в тайна, предстои да се промени.
- И двамата, както изглежда, си имаме работа с едни и същи играчи, само играта е различна — каза той. — Наблюдаваме Ларкс и Ким Чен Ин от няколко месеца.
- Подслушвали ли сте разговорите им? — попита Хариет.
Министърът кимна.
— Започнахме с вътрешна заповед за телефона на Ларкс. Но тъй като Ким му звънеше от чужбина, изкарахме още заповеди. Двамата се чуват редовно, като във всичките им разговори е намесен и онзи беглец, когото издирват в Алабама.
- Откъде знаете за Хауъл?
- Чета докладите на отряд „Магелан“.
- Можехте просто да ни ги поискате — каза Стефани.
Министърът ѝ хвърли бърз поглед.
- За съжаление, нямах тази възможност.
Тя нямаше намерение да отстъпи.
- И все пак, ето че сме се събрали тук и говорим за същото…
По лицето му пробяга сянка на раздразнение, но той запази присъствие на духа.
- Именно. Признавам, че имам проблем. Някои от дълго пазените ни тайни са видели бял свят.
- Надявам се, че ще ни обясните — намеси се Хариет.
- Последвайте ме.
Той ги поведе по коридора и отвори една врата. Влязоха в ярко осветена заседателна зала с дълга маса от тъмно дърво, заобиколена от черни кожени столове.
- Съдията ме чака. Имаме подготвено искане за заповед за наблюдение, която трябва да бъде придвижена още тази вечер. Казах му, че министърът на правосъдието лично ще присъства и трябва първо да разговарям с нея. Той се съгласи да ни даде малко време. Трябва да прочетете нещо.
Той посочи с ръка към масата, където бяха поставени две купчини листове. Върху всяка имаше заглав- на страница, на която с големи черни букви пишеше: ЗАПЛАХАТА НА ПАТРИОТА от АНАН УЕЙН ХАУЪЛ.