Едва двайсет и седем годишен, Андрю поел управлението на бащината си банка. През следващите две десетилетия придобил още много банки и застрахователни дружества. След това диверсифицирал активите си с добив на земен газ и алуминий и финансирал създаването на компанията „Алкоа“. По онова време енергетиката била нова и печеливша сфера за бизнес; той навлязъл и в тази област чрез корпорацията си „Гълф Ойл“. През 1910 г. семейното му богатство възлизало на над два трилиона долара в сегашни пари.
Като човек Мелън бил затворен и мълчалив. Онези, които го познавали отблизо, разправяли за понякога язвителния му хумор и заразителен смях, който се чувал извънредно рядко. Имал малцина приятели, но такива, които му останали верни до живот. Още от млад бил достатъчно проницателен, за да оцени стойността на политическото влияние, и станал огромен спонсор на Републиканската партия. През 1920 г. един от най-близките му приятели, Филандър Нокс, сенатор от Пенсилвания, убедил новоизбрания президент Уорън Хардинг да назначи Мелън за министър на финансите. Той останал на този пост от 1921 до 1932 г., при три президентски администрации. Откакто Калвин Кулидж обявил, че работата на Америка е да прави бизнес, страната определено процъфтявала. Държавните разходи и данъците били намалени, бюджетните излишъци ставали все по-големи. През 20-те години на века Америка се превърнала в световен банкер, а Мелън държал кормилото на националната финансова система. Всички го смятали за непогрешим. Борсовият срив от 1929 г. променил тази представа, а Голямата депресия сложила край на царуването му. Франклин Рузвелт със своя Нов курс ненавиждал всичко и всички, свързани с Мелън и неговата политика. Рузвелт бил до такава степен отвратен от него, че го обвинил в укриване на данъци, но в крайна сметка Мелън бил оневинен през 1937 г., три години след смъртта си.
През дългата си кариера Мелън успял да постигне изумителни неща. Като финансист отстъпвал само на Дж. П. Морган. Като индустриалец бил равен на Кар- неги, Форд и Рокфелер. Създал пет компании в списъка „Форчън 500“ и основал фондация, която до ден-дне- шен продължава да раздава милиони долари годишно във вид на дарения за всякакви каузи. Но най-голямото му постижение предстояло да бъде разкрито.
И това бе нещото, с което Хауъл бе подмамил Ким. Кореецът бе налапал стръвта и бе поискал още, след като бе научил от друг имейл, че тайното наследство на Мелън не може да бъде лесно намерено.
Достатъчно е да се каже, че Мелън е бил колкото безскрупулен, толкова и блестящ. Знаел е как се взема и държи власт. Но е бил и късметлия. Управлявал е икономиката във времена, когато нещата са вървели добре. Политиката му на ниски данъци и по-малка държавна намеса е проработила. Съчувствам ви за ситуацията, в която сте изпаднали, Питър от Европа. Аз самият от доста време не подавам данъчни декларации. Искрено вярвам, че законът не изисква това от мен. Не мисля също така, че американските компании са длъжни да плащат корпоративен данък. Жалко е, че държавата ги дои по този начин. Моят адвокат се опита да докаже на процеса срещу мен, че данъкът, който ми искат, е незаконен, но, за съжаление, доказателства за това може би вече не съществуват. Ето защо аз избягах, като съветвам и вас да се криете занапред. Това е най-безопасният курс на поведение. Така можем да продължим да търсим. Изучавам въпроса от доста време насам и съм убеден, че съм прав. Доказателства има. Останете нащрек и нека държим връзка. Един ден може и да открием онова, което търсим. Да благодарим на Бог, че има интернет.
Ким си каза, че Андрю Мелън му напомня донякъде собствения му баща. Студен, прагматичен, безчувствен, концентриран изцяло върху едно-единствено нещо. За Мелън това е било правенето на пари. А за баща му? Неограничената, неоспорена от когото и да било абсолютна власт — способността да контролира без съпротива живота на десетки милиони хора.
Длъжен бе да признае, че това е силен афродизиак. Както и възможността да докаже, че баща му не е прав. Той очакваше с наслада деня, когато полубрат му щеше да изпадне в немилост, когато лакеите с военни униформи щяха да го умоляват да ги поведе. Нямали доверие в него, така ли? Ами че той щеше да ги разстреля, до един. Защото един ден щеше да постигне онова, за което никой в Северна Корея не можеше да мечтае. Никой, включително баща му.