Той не беше книжен тигър. В планините на Северна Корея живееха много тигри, кафяви, на широки черни ивици. Според едно предание преди много години тигърът и мечката искали да се превърнат в хора. Бог им казал да живеят заедно в една пещера сто дни, като се хранят само с чесън и див пелин. Мечката прекарала там нужното време и станала жена, но тигърът не издържал на чакането и си тръгнал. Останал си диво животно. Впоследствие мечката, която се превърнала в жена, се омъжила за Божия син и на свой ред родила син, който основал Корея.
Тигрите са смели, безстрашни и царствени животни. Много севернокорейци украсяват вратите на къщите си с изображения на тигри. Някога по време на сватби каретата на булката била украсявана с тигрова кожа, за да запази младоженците от уроки. Жените носели декоративни брошки с тигрови нокти, за да гонят злите духове. Патриарсите на богати родове сядали върху възглавници, избродирани с тигрови мотиви. Тигърът винаги е бил символ на сила и храброст.
Ако говориш за тигъра, той ще ти се яви. А ако искаш да хванеш тигър, трябва да отидеш в пещерата му.
Майка му го беше научила на тези мъдрости. И той знаеше какво бе имала предвид.
Думата тигър означаваше и „противник“. Също и „предизвикателство“. Или пък нещо недостижимо. Каква прекрасна жена! Тя го обичаше такъв, какъвто е, за разлика от баща му, който искаше от него да излезе нещо друго. Той бе прекарал целия си живот, изграждайки се като светска личност. Стремеше се да изглежда така, сякаш не се вълнува от политика. Малцина знаеха какво мисли и кой е всъщност. За разлика от семейството си той нямаше да прегръща случайни каузи. Думите му нямаше да предизвикват присмех или да минават незабелязани. По пътя, по който бе тръгнала понастоящем, Северна Корея щеше да завърши зле — било с преврат, било с революция или просто с упадък от неефективност.
Той щеше да сложи край на тази поредица от провали и подигравки. И да стане нещо, от което светът с право ще се бои.
16
Вашингтон, окръг Колумбия
Стефани и Хариет седяха една срещу друга на заседателната маса; пред всяка имаше по един екземпляр от „Заплахата на патриота“, които им бе оставил министърът на финансите.
- Ще имам дълъг разговор с нашия колега в Алабама — каза Хариет. — Той никога не е споменавал, че този беглец от закона е бил и писател.
- А ти никога не си споменавала нищо за Ким или че от финансите са искали конкретно Котън при предаването на парите.
- Което, както вече казах, беше голяма грешка от моя страна.
- Сигурно разбираш, че мълчанието ти е изложило Котън Малоун на излишна опасност.
- Винаги ли се държиш толкова безочливо с шефовете си?
- Само когато излагат на опасност хората ми.
- Уверявам те, извлякла съм си поука — усмихна се Хариет.
Във Вашингтон наближаваше полунощ, което означаваше, че в Италия скоро щеше да се съмне. Люк им бе докладвал, че Котън ще го чака в 7 сутринта. Щяха да използват момента, когато всички започнеха да слизат от кораба.
Стефани прелисти страниците пред себе си; предговорът към книгата обещаваше „смайващи и плашещи разкрития“. Един бърз поглед към съдържанието ѝ даде представа за отделните глави. „Исторически липси на перспектива“. „Възможно ли е съдилищата да са толкова глупави?“ „Едно предупреждение към данъчните власти“. „Политически въпроси, на които никой не иска да отговори“.
- Това е нещо като манифест на неплащащия данъци — каза тя. — В което има логика, ако се имат предвид проблемите на Хауъл с правосъдието. Но датата на регистриране на авторските права е след тази на признаването му за виновен. Той е писал книгата като беглец от закона.
Отделни страници бяха отбелязани с кламери. Тя отвори на една от тях и се зачете в маркирания пасаж:
Сред загадките на 20-те години на миналия век е как Андрю Мелън е успял да се задържи като министър на финансите в течение на близо единайсет години при трима различни президенти. Една от теориите се основава на факта, че Мелън е първият държавен служител, активно използвал данъчните служби като оръжие срещу политическите си противници. Редовно са провеждани данъчни ревизии с цел тормоз и сплашване на политически опоненти. Понякога са повдигани углавни обвинения, както и граждански дела в административните съдилища, всичките предназначени за оказване на натиск върху враговете на Мелън. Вероятно е бил толкова ловък в отмъстителността си, че дори президентите са се бояли от него. Една съвременна аналогия би ни насочила към Дж. Едгар Хувър, който съумява да запази контрола си върху ФБР в течение на шест администрации. Някои казват, че за това са допринесли печално известните тайни досиета, създадени от него. Също както при Хувър, дейността на Мелън е предизвикала поредица от разследвания, като са се чували дори призиви за отстраняването му от поста, но не се е стигнало до никакви съществени последици.