Една конкретна история обаче се повтаря упорито. Може би тя обяснява повече от всичко друго дълголетието на Мелън като финансов министър. През февруари 1913 г. Филандър Нокс приключвал мандата си на държавен секретар. Месец по-късно новият президент (Удроу Уилсън) трябвало да назначи неговия приемник. През 1916 г. Нокс бил избран за сенатор от щата Пенсилвания. Впоследствие се кандидатирал за президент на изборите през 1920 г., но бил отстранен при номинациите на Републиканската партия, след което се включил активно в изборната кампания на Уорън Хардинг. Нокс и Мелън били близки приятели, и двамата от Питсбърг. Нокс бил човекът, който убедил Хардинг да назначи Мелън за министър на финансите. Новоизбраният президент, както и повечето американци, никога не бил чувал за Мелън, който до момента се стараел да не привлича общественото внимание. Отначало Нокс го описал на Хардинг като „банкер от Питсбърг, ползващ се с добро име в Пенсилвания" и допринесъл активно с големи суми за избирането на Хардинг. Което може би се оказало решаващият критерий. Мелън бил номиниран за поста и встъпил в длъжност през март 1921 г. Някои казват, че преди смъртта си Нокс предал на Мелън важна тайна, която била главната причина за неговото дълголетие на поста.
- Никога преди не бях чувала тази история — каза Хариет.
- Което означава, че може да е изцяло плод на въображението му. Четох становището на Апелативния съд. Служебният му защитник се опитал да пледира с някакви налудничави аргументи в смисъл, че Шестнайсетата поправка към Конституцията не била законна. Министърът е прав. Хауъл е побъркан на тема конспирации. Привиждат му се неща, които просто не са се случили.
- Започвам да се питам какво всъщност се е случило. Стефани кимна в знак на съгласие. И двете продължиха да четат.
Би било редно да се запитаме: защо ли му е трябвало на Филандър Нокс да дава на Андрю Мелън нещо, с което Мелън би могъл да навреди на Съединените щати. Нещо, което би му донесло незаслужени политически предимства. Всички източници описват Нокс като предан патриот, отдал целия си живот в служба на страната си. Член на три президентски администрации: два пъти като министър на правосъдието (при Маккинли и Теодор Рузвелт) и веднъж като държавен секретар (при Тафт), той на три пъти е избиран и пряко от народа за сенатор от щата Пенсилвания. Подобна кариера може да се смята за успешна по всички разумни критерии. Но явно за Нокс тя не е била достатъчна. Болезнено амбициозен, той е ламтял за президентския пост.
За съжаление, както го описва един негов съвременник, Нокс „искаше да се рее като орел, но имаше крила на врабец". Макар и оценяван като блестящ интелект, с острия си език и надменносттой не успява да си създаде много приятели. Друг съвременник казва за него: „Службата му беше отлична, без да се отличава с каквото и да било". Репутацията му почти не излиза от границите на Питсбърг, където е любимец на заможния градски елит. Хора като Андрю Карнеги, Хенри Фрик и самия Мелън го смятат за свой приятел. Когато обаче президентът Хардинг го пренебрегва при подреждането на новия си републикански кабинет през март 1921 г., той не скрива огорчението си. Все пак остава на служба в Сената като представител на Пенсилвания до смъртта си седем месеца по-късно.
- По всичко личи, че политиката по онова време не е била много различна от сега — каза Хариет. — Сенатът и днес е пълен с хора, които се стремят към президентския пост.
- И ти ли беше сред тях?
- Аз бях изключение. Винаги съм искала да бъда министър на правосъдието.
- Защо точно това?
Шефката ѝ повдигна рамене.
- Времето ми в Сената бе приключило, а исках да се чуе и моят глас при избора на мой приемник, затова ми се стори разумно да се преместя тук за последната година от кариерата си. Това позволи на губернатора да назначи мой заместник, който да довърши мандата ми на сенатор. За щастие, той ме послуша и избра подходящ човек.
- Но ти не разполагаш с много време на сегашния пост.
Хариет се усмихна.
- Не се знае. Може пък да извадя късмета на Нокс или Мелън и следващият президент да ме задържи.
Стефани се усмихна и двете отново насочиха вниманието си към ръкописа.