Самият Мелън никога не е говорил или писал как е успял да се задържи в правителството толкова дълго време, но след смъртта му някои бивши сътрудници излизат с предположения. Те припомнят историята за създаването на Националната галерия, при което Мелън дарява и милионите за построяването ѝ, и огромната си колекция от произведения на изкуството (която сама по себе си струва още много милиони). Рузвелт, който мрази Мелън, не е особено щастлив от неговата благотворителност, но като президент няма избор. Да откаже би изглеждало колкото дребнаво, толкова и глупаво — две черти на характера, които Рузвелт не би си позволил да покаже публично. Десетилетия след смъртта на Мелън някои от най-близките му сътрудници започват да шушукат за неща, които той е използвал в максимална степен за политическото си облагодетелстване.
През ноември 1936 г. Мелън вече знае, че умира. Навръх Нова година се среща с Рузвелт в Белия дом, придружаван от най-близкия си приятел Дейвид Финли. Впоследствие Финли ще стане първият уредник на Националната художествена галерия и президент-основател на Националния фонд за опазване на историческото наследство.
От него научаваме, че Рузвелт и Мелън са разговаряли насаме около петнайсет минути. Финли записва в дневника си, че Мелън е излязъл от срещата „в приповдигнато настроение, в каквото никога преди не го бях виждал". Когато го попитал защо, неговият ментор отговорил: „Дадох на президента една бележка, която бях написал. Той я смачка на топка и я захвърли в другия край на стаята. Интересно ще е обаче да видим какво в крайна сметка ще направи с нея". Финли се опитал да изкопчи още информация, но Мелън отвърнал загадъчно: „Дадох му нещо, с което да се занимава. В крайна сметка ще открие какво съм му завещал. Няма да се сдържи и ще го потърси. И ще бъде прав. Тайните ще бъдат запазени, а аз ще съм доказал правотата си. Защото, колкото и да ме мрази и да не е съгласен с мен, той ще постъпи точно така, както искам".
- Във Вашингтон Финли се превръща в икона — каза Хариет. — Бащата на движението за опазване на историческото наследство. Той се бори за спасяване на европейските съкровища. Той създава специализирания отряд за издирване и връщане в родината им на плячкосаните от нацистите културни паметници след Втората световна война.
Стефани бе чувала за репутацията на Финли като човек, будещ и заслужаващ доверие. В никакъв случай не фанатик. Което придаваше още по-голяма важност на историята на Хауъл.
Те продължиха да четат отбелязаните пасажи.
Финли и Мелън са особено близки. Двамата работят заедно в Министерството на финансите. През 1924 г. Финли написва книгата „Данъчното облагане — работа на всички", която излиза от името на Андрю Мелън. В нея са изложени възгледите на Мелън за данъчната система. Книгата придобива огромна популярност. През 1927 г. Финли е вече най-близкият сътрудник на Мелън, пише речите му, помага му при формулиране на официалната политика на Министерството нафинансите, както и при управление на частната му колекция от произведения на изкуството. Мелън умира през 1937 г., малко след започване на строежа на Националната галерия. Галерията отваря врати през 1941 г., а Финли е неин директор и уредник. Трудове на хора, запознати отблизо с галерията, сочат, че Мелън продължил да управлява дейността ѝ в най-дребни детайли, дори от гроба. Финли, който остава лоялен на своя ментор и след смъртта му, изпълнява стриктно неговите указания.
- Божичко! — въздъхна Хариет. — Звучи като филм на Оливър Стоун.
Стефани се усмихна.
- И е също толкова недоказуемо. Пълно с мъгляви позовавания на неназовани източници. В което няма нищо чудно. Натъквала съм се на далеч по-странни неща, които са се оказвали истина. Затова съм се научила да не съдя прибързано.
- И това ли е поука, която трябва да запомня?
- Просто си твърде отскоро на този пост. Докато аз съм се занимавала с уникални неща през годините. За мен фактът, че бивш министър на финансите може да е принудил Рузвелт да му върши мръсната работа, не е толкова необичаен.
Двете откриха последния обозначен пасаж.
Малко се знае за случилото се след онази среща през декември 1936 г. Дали Ф.Д.Р. се е вслушал в нещо, казано от Мелън, официалните протоколи мълчат. Има сведения обаче за вътрешно разследване в Министерството на финансите, проведено в началото на 1937-а. В документи, с които се сдобих след подаване на няколко заявки на основание на Закона за свобода на информацията, се споменава въпросното разследване, наредено лично от Ф.Д.Р. За съжаление, други документи ми бяха отказани (имали гриф „секретно"), а някои от онези, които получих, бяха с множество заличени пасажи. Какво ли съдържат, че десетилетия след написването им трябва да се пазят в тайна? От малкото данни, стигнали до нас, знаем, че Рузвелт имал някои съмнения относно новото графично оформление на доларовите банкноти от 1935 г. и поискал да знае дали Мелън е изиграл някаква роля в процеса. За съжаление, нито един от документите, до които успях да се добера, не хвърля светлина по въпроса. Мелън умира през август 1937 г., когато вниманието на Рузвелт е съсредоточено върху излизането на страната от Депресията и засилващите се противоречия в Европа. Няма никакви данни, че от този момент нататък Рузвелт изобщо се е връщал на темата за Андрю Мелън.