И това беше ново. Нито Стефани, нито Люк бяха споменали каквото и да било за други участници в забавлението. Той се запита дали изобщо знаеха. Нямаше да е първият случай, в който лявата ръка няма представа какво върши дясната. Той посочи леглото със спринцовката.
- Кой го уби?
- По всичко изглежда, че ти.
- Да бе, тъй да бъде.
- А кой казва, че е убит?
- Това също не е зле. Приемаме, че е така. Човекът просто си е умрял.
- Ти май не разбираш, а? Тук аз задавам въпросите, а ти отговаряш.
- Шегуваш ли се? На старшинство ли ще си играем? Ти си просто министерски служител далече от дома и далече извън обсега на вашата юрисдикция.
- А ти кой си, по дяволите? Някакъв жалък книжар. Ти пък каква юрисдикция имаш тук?
- Член съм на Международната асоциация на антикварите.
- Виждам, че наистина нищо не ти е ясно. Аз те заварвам тук в компанията на труп, хванал в ръка спринцовка, която, не се съмнявам, е причинила смъртта му.
- А ти се случи наблизо и реши да наминеш?
- Върша си работата. Освен това видях, че вратата е открехната и подпряна с резето.
- Сигурно разбираш, че всичко е нагласено. Който и да е убиецът на Ларкс, е искал да бъда заварен при него. — Той подхвърли спринцовката върху леглото. — Явно си ме чакала да се събудя. Бас държа, че съм приспан със същото вещество, с което е убит Ларкс. Вероятно някакъв вид приспивателно. В крака ми има дупка, през която убиецът ме инжектира с него.
- Проверих и я открих — кимна тя.
- По дяволите, чувствам тялото си осквернено. Та ние с теб едва се познаваме. Какво искат финансите от Ларкс?
- Изнесъл е копия от класифицирани документи. Искаме да си ги получим обратно.
- Сигурно са важни. — Малоун хвърляше въдицата напосоки, но жената не клъвна и той я попита: — От самото начало ли си на този круиз?
Не си спомняше да я е виждал. А щеше да я забележи. В интерес на истината, Котън Малоун си падаше по червенокоси.
- Тук бях — отвърна тя. — Чаках удобен момент да арестувам Ларкс. Което щеше да стане утре при слизането му от кораба. За съжаление, сега е мъртъв, а документите са изчезнали.
- Били са в черната кожена чанта, така ли?
- Предполагам — кимна тя. — Старият глупак никъде не мърдаше без нея.
Тя наистина бе пътувала с кораба.
- Трябва да се обадя на шефката ми.
- Не си давай труда — ухили се тя. — Моят шеф вече се е свързал със Стефани Нел. Затова си с мен, а не в следствения арест.
Най-после малко междуведомствено сътрудничество. Финанси и правосъдие. Отново заедно.
- Искам аспирин — заяви Малоун.
Тя си бе свършила работата. Овладяване и контрол на ситуацията. Но той реши да пробва още веднъж.
- Какви са тия документи? Защо са толкова важни?
- Да кажем, че съдържат информация, която правителството на САЩ не иска да бъде публично разгласявана.
- Искаш да кажеш, че Уикилийкс са пропуснали нещо?
- Така изглежда.
- Защо не му ги взе, докато можеше? Защо е трябвало да чакаш?
Но той усещаше, че жената е приключила с отговорите.
- Трябва да си ходиш — каза тя.
- Не споря. Но един душ и нови дрехи ще ми дойдат добре за начало.
И едно бръснене, добави наум той. Лицето и шията го сърбяха от наболата брада.
- Вярно, смърдиш. Къде си бил?
- Имах бурна нощ в града.
- Знам за предаването на парите, както и че си бил изпратен на сушата да наблюдаваш.
Тя действително беше добре информирана. Повече от него дори.
- Да кажем само, че срещата не мина според плана.
- В такъв случай наистина си върви и остави това на нас.
Нелош съвет всъщност.
- Ами Ларкс?
Тя се пресегна и взе спринцовката от леглото.
- Не е наш проблем. Както казах, човекът просто си е умрял.
Той си припомни объркването и тревогата отпреди няколко часа — една жена бе излязла изпод леглото, след като бе забила игла в крака му.
- Между другото, ти така и не ми показа значката си.
Тя стоеше срещу него с прилепналите си тъмни джинси и копринена риза с дълъг ръкав — комбинация, която особено подхождаше на светлата ѝ кожа и червеникавата коса. Беше привлекателна по начин, наподобяващ Катлийн Търнър или Шарън Стоун. Хубава жена, но не и разглезена от съзнанието за красотата си. При това самоуверена. Не смяташе за нужно дори да имитира добронамереност. Той видя неохотата, с която бръкна в задния си джоб и извади значката с щампован надпис: министерство на финансите, специален АГЕНТ. Отстрани в портфейла имаше и служебна карта и името ѝ: ИЗАБЕЛА ШЕФЪР.