- Доволен ли си? — попита тя.
Той кимна и се усмихна; нито за момент не си бе помислил, че тя е жената, която го бе нападнала. Не. Онази беше друга. Някакъв нов играч.
- Разбира се — продължи Изабела, — в теб няма документ за самоличност освен магнитната карта от каютата, която ти е била нужна, за да те допуснат на борда. Значи си тръгнал без портфейл, без документи, без каквото и да било доказателство кой си и какъв си. Но допускам, че така е трябвало.
- Толкова е освежаващо да си имаш работа с професионалист.
Малоун се провря покрай нея и тръгна към вратата.
- Да не съм те видяла повече — извика тя след него.
Без да се спира, той подхвърли през рамо:
- Не бой се. Няма да ме видиш.
18
Изабела изпрати Малоун с поглед, докато излизаше от каютата на Ларкс; вратата се затвори зад гърба му с метално щракване. За щастие, тя се беше събудила още в 4 сутринта. Когато бе стигнала до каютата на Ларкс, бе забелязала открехнатата врата, подпряна отвътре с резето. Малоун беше прав: това си беше жива покана. Вътре бе открила Ларкс и Малоун, видимо упоен. Не го бе излъгала — на левия му крак имаше дупчица от убождане. Не беше трудно да се досети и кой е виновникът. Ким Чен Ин. Кой друг би могъл да бъде? И Ким, и Малоун бяха прекарали целия круиз на борда, като и двамата следяха отблизо Ларкс. Малоун лично; Ким — чрез невъзмутимата си дъщеря.
Ама че бъркотия.
Ким очевидно знаеше за Малоун. Изабела не го бе излъгала. Бившият агент беше прецакал няколко месеца упорита работа. Тя старателно бе стояла на разстояние през цялото пътуване, като си бе слагала перуки и други дегизировки. И все още не знаеше защо Малоун е на кораба. Бе докладвала за присъствието му още преди десет дни, но от министерство не ѝ бяха казали нищо, освен да държи Ларкс под око, да се оглежда за Ким и да наблюдава Малоун. Най-много я притесняваше обстоятелството, че не беше открила черната кожена чанта в стаята на Ларкс. За последен път бе видяла стареца да я държи на коленете си по време на вечеря. Беше предположила, че нещо трябва да се случи днес при слизането им от кораба. Нейният служител вече бе проверил. Резервацията за обратния полет на Ларкс беше чак вдругиден.
Тя не обичаше изненадите, особено онези, които объркваха внимателно съставените ѝ планове. Подготовката беше ключът към успеха на една операция. А тя се беше подготвила напълно. Тази операция си беше нейна и само нейна. Лично министърът на финансите я бе изпратил. Дори прекият ѝ началник не знаеше къде е и какво върши. За пръв път бяха поискали от нея да подпише декларация за конфиденциалност, с която се задължаваше да не разкрива нищо от онова, което би могла да научи, под страх от затвор. Очевидно залогът беше безпрецедентно висок.
Дано все пак този Малоун се махнеше от тук. Имаше си предостатъчно грижи покрай смъртта на Ларкс и покрай факта, че Ким беше още жив. Ларкс и Ким бяха свързани помежду си. Тя знаеше това от подслушването на телефоните им и от следенето на електронната им поща. Всъщност Ким беше платил самолетните билети па Ларкс и круиза му, като идеята беше американецът да му уреди среща с Анан Уейн Хауъл. Нейните инструкции бяха да ги наблюдава, след което да прибере па сигурно място откраднатите документи. Които сега най-вероятно се намираха в ръцете на Ким. И то благодарение на Малоун.
Тя поклати глава. Цял живот бе очаквала този шанс. Нима се бе разминала с него?
Стефани вдигна глава, когато вратата на заседателната зала се отвори. Влезе Джо Леви, сам.
- Е, добре — каза Хариет. — Прочетохме всичко, което си отбелязал.
Той седна при тях на масата.
- Преди около два месеца от АНС засекли изходящ електронен трафик от Северна Корея, който се отнасял изцяло до Ким Чен Ин. Стефани, ти се оказа права. Човекът има репутация на идиот. Единственото, което го интересува, са пиенето и хазартът. Но изведнъж се превръща във важна фигура и Пхенян започва да съсредоточава вниманието си върху него. Говорят се разни небивалици, като конкретно се споменава книгата на Хауъл. По всичко личи, че и Ким се интересува от нея.
- Не бях забелязала такова нещо — каза Стефани. — А чета бюлетините на АНС всеки ден.
- Аз ограничих достъпа. Сводки на тази тема се доставят само на финансите.
Тя знаеше, че всеки клон на американското разузнаване може да поиска приоритет, ограничавайки разпространението на даден вид информация само до служители от определен отдел или агенция. Но това беше рисковано.
Ако никой друг не знае онова, което знаеш ти, а е желателно да го знае, ясно е кой следва да поеме вината за евентуален провал. И все пак това беше ежедневие, понякога с единствената цел да се попречи деликатна информация да стане публично достояние и да стигне до медиите.