- Нека да позная — каза Хариет. — Ограничил си достъпа, защото името на Пол Ларкс се е споменавало в разговорите.
Той кимна.
- Това не бива да излиза от тук.
- А защо Ким се интересува от Хауъл и Ларкс? — попита Стефани.
- По всичко личи, че историята започва с Ким и Хауъл. След това Хауъл свързва Ким с Ларкс. Ние се намесихме кьсно и сме пропуснали доста предишни разговори, но знаем, че Ким се опитва да докаже една стара теория за Андрю Мелън. Хауъл пише за нея тук, в книгата си.
- Теория за какво? — попита Хариет.
- За един стар дълг на нашата държава.
И двете зачакаха обяснението на министъра на финансите.
— Доста е… сложно. Повече, отколкото имам намерение да навлизам в темата засега. Да кажем само, че вашата операция по издирването на Хауъл ми попречи да огранича щетите, причинени от Ларкс с изнасянето на онези документи и споделянето им с Хауъл и Ким.
- Какви щети? — попита Хариет.
- Не мога да дам подробности. А не е и важно с оглед на това, което искам от вас за момента. Достатъчно е да ви кажа, че досега няколко пъти сме се явявали пред този съд и сме си издействали заповеди за наблюдение на Ким, Ларкс и Хауъл. Те обичат да разменят имейли помежду си.
- Ларкс и Хауъл са американски граждани — каза Хариет. — Юрисдикцията на този съд се разпростира само върху чужденци.
Може би още една причина министърът на финансите да заобиколи Министерството на правосъдието в заявките си за издаване на заповеди за наблюдение.
- И двамата взаимодействат с чужд гражданин, с което застрашават националната ни сигурност. Следователно попадат в юрисдикцията на съда.
- Ким и Ларкс са контактували открито и целенасочено, така ли? — попита Хариет с тон на адвокат.
Леви кимна.
- Много пъти, макар Ларкс да не си дава сметка, че разговаря именно с Ким. Мисли, че насреща му е южнокорейски бизнесмен, живеещ в Европа, чиито компании са неправомерно обложени с данък от Съединените щати. Няма представа за истинската самоличност на Ким, или поне така ни се струва.
Нещо човъркаше отвътре Стефани.
- Вие сте знаели, че във Венеция се готви обир, нали така? Това е било работа на Ким. Искал е да задигне двайсетте милиона. Но не сте ни казали нищо и сте изложили моя човек на голям риск.
- Знаехме, че Ким ще посегне към парите — кимна той.
Това истински я вбеси.
- Ние не пращаме хората си слепешката в подобни ситуации. Никога.
Министърът на финансите не отговори.
- Каквото и да става — каза тя, — дано поне да е важно.
- Представа нямаш колко е важно.
- И какво искаш от нас? — попита Хариет.
- Да се оттеглите. Оставете на мен случая.
Хариет поклати глава.
- Стига с тия игрички, Джо.
Стефани бе чувала и преди този тон.
- Това, с което си се захванал, не е по силите ти.
- Но е по твоите, така ли?
- Затова разполагам с отряд „Магелан“. Точно по тяхната част е. Поемаш безумни рискове, говориш ми с недомлъвки, избягваш въпросите ми. Нямам избор. Ще отнеса въпроса до Белия дом.
Стефани погледна часовника си и се досети какво става във Венеция.
- Круизният кораб в този момент стоварва пътниците.
- Обади се на хората си — каза Хариет. — Информирай ги за ситуацията.
Вратата на заседателната зала се отвори рязко. Влезе някакъв мъж. Висок, широкоплещест, с гъста посивяла коса, облечен с риза без вратовръзка, отгоре с характерно пилотско яке с избродиран отляво на гърдите герб на президента на Съединените щати.
- Добър вечер — каза Дани Даниълс.
19
Венеция
Малоун се чувстваше по-добре. Душ, бръснене и нови дрехи — толкова му трябваше, за да се почувства нов човек. Времето, прекарано в безсъзнание, всъщност му бе помогнало да преодолее умората. Беше отпочинал и готов за действие. Дошъл бе на круиза с малко багаж — само една пътна чанта, преметната през рамо, и предишната вечер не я бе изнесъл пред вратата на каютата си, както ги бяха инструктирали. Щеше да си я носи сам. Но най-напред смяташе да се довери на вътрешното си чувство.
Той излезе от каютата и се запъти към средата на кораба, като зае позиция един етаж над главното фоайе, откъдето щяха да си тръгват пътниците. Атриумът беше висок няколко етажа; три стилни асансьора със стъклени стени превозваха хора нагоре-надолу. В кръг във фоайето бяха подредени масичките на един от многото барове, както и всичките гишета за обслужване — събрани на едно място, достъпни и удобни. Още в първия ден от пътуването си бе забелязал Ларкс да сменя долари за евро на едно от тях.