- Оставям на родината си дарение от произведения на изкуството. Това ще бъде моето публично наследство. Но за теб, господин президент, имам отделен, личен подарък.
Мелън измъкна от вътрешния джоб на сакото си лист хартия, сгънат на три, и му го подаде. Рузвелт пое листа и прочете написания на машина текст.
- Това са глупости.
Лицето на Мелън се изкриви в лукава гримаса, в нещо като полуусмивка. Каква странна гледка! Рузвелт не си спомняше някога да го бе виждал с друго изражение освен навъсен.
- Напротив — каза Мелън. — Това е гатанка. Съставена лично от мен лично за теб.
- С каква цел?
- Нещо, което може да донесе гибел на теб и на твоя Нов курс.
Рузвелт размаха хартията под носа му.
- Това някаква заплаха ли е? Може би си забравил с кого разговаряш?
Президентът вече беше изцяло наясно с грешката, допусната преди две години. Какво гласеше старата максима? Ако се опитваш да убиеш краля, гледай да успееш. Докато той се бе опитал, но не бе успял. Министърът на финансите Къмингс вече го бе уведомил, че Данъчно-апелативната комисия ще се произнесе против правителството и в полза на Мелън, и то по всички пунктове от обвинението. Мелън нямаше да дължи никакви данъци със задна дата. Защото нямаше да е сторил нищо нередно.
Пълна загуба.
Той бе наредил на министъра да забави, доколкото е възможно, публичното обявяване на това решение. Не го интересуваше, важното бе да се протака. Но сега се запита: нима гостът му вече знаеше?
- Човек винаги има две причини да върши това или онова — каза Мелън. — Благородна и истинска. Дойдох днес по твоя покана с намерение да бъда откровен и честен с теб. Един ден всички, които сега сте на власт, включително и ти, ще умрете. Аз ще съм умрял преди вас. Но Националната галерия винаги ще си бъде на мястото, а тя е нещо, от което страната ни има нужда. Ето благородната причина да направя това, което направих. А истинската причина е, че за разлика от теб аз съм патриот.
Рузвелт се изхили на тази обида.
- И все пак ти с готовност си признаваш, че листът, който държа в ръката си, е заплаха към твоя върховен главнокомандващ?
- Уверявам те, има неща, които и ти не знаеш. Неща, които мога да докажа… с разрушителен ефект. В ръката си, господин президент, държиш две от тях.
- Ами защо просто не ми ги кажеш и не си доставиш тази радост още сега?
- И защо да го правя? Ти ме остави цели три години да вися като дрипа, развявана от вятъра. Бях публично разследван, унижаван, обявяван за мошеник и измамник. През цялото това време ти злоупотребяваше с властта си и дискредитираше заемания пост. Сметнах, че е редно да ти върна услугата. Но реших да оформя подаръка си като предизвикателство. Искам да си го заслужиш, да положиш усилие, за да го получиш, както ме принуди да направя аз.
Рузвелт смачка хартията на топка и я запрати в другия край на помещението. Мелън го гледаше невъзмутимо.
- Това не е много мъдро.
Президентът насочи цигарето си към него като оръжие.
- По време на изборната ми кампания, през трийсет и втора, много пъти виждах на витрините на разни магазини един и същ надпис. Знаеш ли какво гласеше?
Мелън не отговори.
— „Хувър наду свирката. Мелън дръпна звънеца. Уолстрийт даде сигнала и страната отиде по дяволите. Ура за Рузвелт! “ Това мисли страната за мен.
— Аз предпочитам определението на сенатор Труман: „Проблемът с президента е, че е лъжец “.
Между тях настана напрегнато мълчание, което продължи няколко секунди. Накрая Рузвелт заяви:
- Нищо не ми доставя по-голямо удоволствие от една хубава битка.
- Значи това ще те направи щастлив. — Мелън бръкна в джоба си и извади банкнота от един долар. — От новите е. Чух, че лично си одобрил графичното оформление.
- Казах си, че е редно старите купюри да излязат в пенсия. Носели нещастие.
През 1935 г. Министерството на финансите бе разработило новата банкнота от 1 долар, добавяйки държавния печат на САЩ заедно с някои други стилистични изменения. Новите банкноти се намираха в обращение малко повече от година. От другия си джоб Мелън извади автоматична писалка, пристъпи към една от страничните масички, начерта някакви линии върху банкнотата и я подаде на президента.
- Това е за теб.
Рузвелт видя, че Мелън бе очертал върху обратната страна на печата два триъгълника.
- Пентаграм?
- Не. Има шест върха.
Рузвелт се поправи:
- Звездата на Давид. Трябва ли да означава нещо?
- Препратка към нашата история. В миналото ни е имало мъже, които са знаели, че един ден ще се появи такъв като теб, аристократ тиранин. Затова си казах, че би било уместно да започнеш решаването на гатанката си с урок по история — Мелън посочи банкнотата — и с една аномалия. Както виждаш, наслагването на двата триъгълника съединява пет от буквите. О S А М N. Това е анаграма.