Той отпиваше от кафето си, докато множеството се точеше пред погледа му. Обикновен пътник, чакащ реда си да слезе на брега. За негов късмет, на борда имаше две групи корейци — едната дори се виждаше в другия край на фоайето, — нетърпеливи като всички останали да си тръгнат. Лесно можеше да мине за един от тях. Запита се какво ли бе станало с онзи американец, Малоун. Не бе забелязал суматоха на кораба, както става, когато някой умре. Доколкото можеше да прецени, Ларкс беше още в леглото си, мъртъв, и никой не подозираше за него.
И тогава я видя, после забеляза, че и Хана я е видяла. Черната кожена чанта. На рамото на млада жена. Как ѝ беше името? Йелена? Той улови погледа на дъщеря си и кимна. Тя тръгна ведната.
Изабела беше във възторг. Добрите неща се случват на добри хора и тя смяташе, че е живото доказателство за това. Тъкмо когато бе решила, че с кариерата ѝ е свършено, инстинктът ѝ се бе отблагодарил. Документите, които търсеше, бяха пред очите ѝ, в същата черна кожена чанта, която Ларкс бе разнасял със себе си в продължение на дни и която сега висеше от рамото на непозната млада жена.
Време бе да довърши започнатото преди дни. Малоун беше прав. Би могла по всяко време да предприеме нещо срещу Ларкс. Но в задачата ѝ влизаше също да установи мащаба на проблема, затова бе оставила на бившия служител от Министерството на финансите пространство за дишане. Което се бе оказало твърде широко. Но сега тя бе на път да поправи грешката си. И всичко щеше да бъде наред. Единствената възможна пречка бе Малоун, който доказваше с присъствието си, че междувременно някой в родината им се бе заинтересувал от случая. Но доколко? За щастие, не беше неин проблем. Други щяха да мислят по въпроса.
Тя последва младата жена, докато слизаше по мостчето, и влезе след нея в обширното, прилично на склад пространство, където багажът на пътниците бе групиран според цветовете на разпознавателните етикети. ()бектът на нейния интерес явно пътуваше без багаж, защото подмина суматохата около куфарите, като се спря само за миг, колкото да покаже паспорта си на граничната проверка, после излезе от сградата.
Изабела я последва, като използваше тълпата за прикритие. И двете завиха надясно, в противоположната посока на автобусите и такситата и се насочиха към бетонния кей с моторниците и водните таксита. Дузина леки съдове се поклащаха в очакване на пътници. Глъч от кратки команди, главно на италиански, бързи жестове и протегнати услужливо за помощ ръце се опитваха да привлекат вниманието ѝ. Утрото беше ясно и слънчево, въздухът — хладен и свеж. Жената току поглеждаше към водата, очевидно търсеше някого. Нови и нови лодки прииждаха от всички страни, подскачаха по вълните, боричкаха се за място до кея.
Изабела не възнамеряваше да допусне жената да ѝ се изплъзне. Тя реши да действа, като си запроправя път с лакти през тълпата, приближавайки се към целта. Беше на една ръка разстояние и се готвеше да прегради пътя ѝ, когато изневиделица от лявата ѝ страна се появи мъж с червена бейзболна шапка, нахлупена ниско над очите. Беше нисък, по джинси, с лилав пуловер и маратонки.
Тя го зърна само за миг, преди той да я блъсне с цялата тежест на тялото си и да я хвърли във водата.
20
Вашингтон, окръг Колумбия
2:05 ч.
Стефани не се изненада особено от появата на Дани Даниълс. Всяко нещо в този човек внушаваше усещане за непредвидимост. Общителен по природа, той винаги се беше отличавал с дързост и безцеремонност, като държеше да поема лична отговорност за всичко. Тя се питаше понякога какво ли щеше да прави след приключването на втория си президентски мандат, далече от светлините на прожекторите. За човек като Дани слизането от сцената не беше добро нещо.
Той седна при тях на масата.
- Хубавото на нощта е, че човек може да влиза и излиза от Белия дом, когато си иска. И никой копче не може да му каже.
- Добър вечер и на вас — каза тя.
- Учудвам се, че си толкова сърдечна с мен — усмихна се той. — Очаквах да те заваря вкисната.
- Значи вие сте разрешили неправомерното проникване в масивите на отряда?