- Не бях аз. Джо извърши всичко лошо на своя глава.
Стефани забеляза, че министърът на финансите не се радва особено да види шефа си, и реши да се възползва от ситуацията.
— Нали си давате сметка, че ваши агенти изложиха на риск живота на Котън? Възможно е да са искали дори да попадне под кръстосан огън, за да ни забавят.
- Аха, разбирам. Страшно тъпо. Затова съм и тук. Двамата с министъра ще си поговорим по въпроса. — Той хвърли гневен поглед през масата. — На четири очи. След което ще обсъдим какви, по дяволите, ги вършите в Европа от десет дни насам.
Джо Леви не каза нищо. Едно от предимствата да си на върха е, че над теб е само Бог.
- Люк и Котън трябва да знаят какво става — каза тя. — Тъкмо смятах да позвъня.
Тя бе сменила повредения си мобилен телефон с един от двата резервни, които винаги пазеше за непредвидени случаи; този си го държеше вкъщи.
- След малко. Сега трябва да поговорим. Затова съм тук вместо в леглото си. — Даниълс се обърна към министъра на финансите и размаха пръст пред лицето му — Помолих те за нещо съвсем просто. Малко информация по една сравнително мъглява тема. И преди да се усетя, ти вече провеждаш международно разследване в нарушение на установената процедура, като рискуваш живота на агенти, които дори не работят за теб. Държа да знам защо. Имаш ли да кажеш нещо по въпроса?
- Разбира се, каквото пожелаете.
- А, така ли? Каквото пожелая, значи? Първият ми въпрос е: защо не ми каза истината още в началото?
Леви не отговори.
- Господин президент — каза Хариет, — аз си мислех, че Конгресът е негоден за каквото и да било, но това тук не пада по-долу.
- Прозвуча доста обидно — намръщи се Дани. — Но те разбирам. За пръв път се потапяш в мръсотията на разузнаването… от страната на изпълнителната власт. Нещата изглеждат леко по-различно. Ние не разполагаме с лукса на комисиите в Конгреса да преиграваме мача в понеделник сутрин. Ние сме на терена, във вихъра на играта, докато тя се случва, и трябва да вземаме решенията си в движение.
- Винаги е за предпочитане да се играе с план — обади се Стефани.
Президентът каза:
- Джо, върви да си гледаш работата. Аз ще поговоря насаме с двете дами. — Той помълча и добави: — След което ние с теб ще си проведем нашия разговор.
Министърът на финансите излезе от залата.
- Той е бизнесмен — промърмори президентът, след като вратата се затвори. — Нищо не разбира от разузнаване.
- Но вие разбирате — заяви Стефани. — И вие сте шефът.
Единствено тя можеше да му държи безнаказано такъв тон. Преди време, при друга критично важна операция, двамата бяха открили, че изпитват чувства един към друг. Едно от онези неочаквани разкрития, които човек е най-добре да запази за себе си. Бракът на семейство Даниълс беше приключил, двамата бяха останали заедно само за пред обществеността. Между тях нямаше гняв и огорчение, просто разбирането, че след приключване на втория си мандат Дани Даниълс щеше да бъде свободен мъж. Тогава можеха да мислят и за уреждане на формалностите.
Но не и преди това.
- Вината е моя — каза той. — Но Котън е добре, нали?
Тя кимна.
- Не мога да кажа същото за двайсет милиона долара и за девет загинали.
- Само преди два часа ми съобщиха, че Ким щял да се пробва да прибере парите. Джо бил решил да запази тази подробност за себе си. Вие би трябвало да бъдете предупредени за всички рискове.
- А защо не бяхме? — попита Хариет.
- Точно там е работата. Мисля, че Стефани е права. Възможно е Джо съзнателно да го е премълчал.
Това признание я изненада.
- А какво всъщност иска Ким? — попита Стефани.
- Много е сложно.
- И Джо все това повтаря — каза Хариет.
Стефани посочи с пръст купищата листове на масата.
- Чели ли сте „Заплахата на патриота“?
- От кора до кора. И авторът в никакъв случай не е глупак.
- Той е осъден за укриване на данъци — каза Хариет.
- Така е. Но някои от нещата, които казва, звучат много логично.
Президентът бръкна в джоба на якето си, извади банкнота от един долар и я постави на масата.
- Погледнете на гърба.
Стефани я обърна. Върху държавния печат на САЩ се виждаха някакви линии.
- Аз ги начертах — каза президентът.
Тя се загледа в шестолъчната звезда.
- Какво значи това?
- Виж при кои букви свършват двата триъгълника.
Тя направи, каквото ѝ бе казал.
A S O N М.
- Това е анаграма — каза президентът. — На думата масон.
- Едва ли мислите сериозно, че тук са замесени масони — каза Хариет. — Колко пъти съм чувала, че те били тайната власт в тази страна! Пълни глупости.