- Съгласен съм. Но при съединяването на тези букви се образува думата масон. Това е факт. Като същевременно те описват шестолъчна звезда.
- Звездата на Давид — промърмори Стефани.
- Доста странно съвпадение, не мислиш ли?
- Откъде се сетихте за това? — попита Стефани.
- От класифицираните документи, които Пол Ларкс е копирал. Там се споменава друга доларова банкнота с начертани на нея линии. Ларкс е разказал за нея на Ким и Хауъл.
- А откъде знаете това?
- Вчера прочетох секретните документи, които се пазят в Министерството на финансите. Същите, от които Ларкс е направил копия. Освен това АНС ми представи транскрипции от телефонни разговори между Ким и Хауъл. Каквото и да си мисли Джо Леви за мен, аз нито съм в неведение, нито съм идиот.
Но тя все още беше озадачена.
- За какво въобще става дума?
- Преди няколко месеца получих писмо от една авторитетна еврейска организация. Ставаше дума за човек на име Хаим Саломон. Някоя от вас чувала ли е това име?
И двете не бяха. Тогава президентът им разказа една интересна история.
Саломон бил родом от Полша, но през 1772 г. емигрирал в Ню Йорк. Бил евреин, със солидно финансово образование, владеел няколко езика и станал частен банкер, търговец на ценни книжа и член на стоковата борса. Към 1776 г. в американските колонии живеели около 3000 евреи. Саломон бил активист на еврейската общност, борел се за политическо равенство. Освен това бил и патриот, който от самото начало подкрепял Революцията. През 1778 г. дори бил арестуван от британците като шпионин и осъден на смърт, но успял да избяга от Ню Йорк в крепостта на бунтовниците Филаделфия, където възобновил кариерата си на финансист.
Американската революция се финансирала от неясни източници. Нямало нито редовно събиране на данъци, нито публични заеми. Не съществувала фискална система за събиране на приходи, а хазната, доколкото изобщо можело да се нарече така, била празна. Непрекъснато имало нужда от пари за продоволствие, муниции, храна, облекло, лекарства, за заплати на войниците. Всеки щат трябвало да отговаря за военнослужещите, които изпращал да се бият, но това рядко ставало на практика. Членовете на Континенталния конгрес също страдали от недостиг на пари, конете им редовно били пускани на свобода да пасат, защото на гледачите, които трябвало да се грижат за тях в конюшните, не било плащано с месеци. Континенталната валута не се приемала почти никъде, хората я смятали за хартия без стойност. Безпаричието било най-силният съюзник на Короната; много лоялисти твърдели, че Революцията ще затихне, когато колони- стите не са в състояние повече да изхранят армията си.
През 1781 г. Хаим Саломон привлякъл вниманието на Робърт Морис, който отговарял за финансите на новосъздадената конфедерация от тринайсет щата. Той бил нает от Морис да посредничи при разплащането с менителници от името на новосформираното американско правителство. В допълнение към това той лично отпускал безлихвени заеми на мнозина от отците-основатели и на офицери от войската. Станал банкер и ковчежник на Франция — един от най-важ- ните съюзници на Америка, като обръщал френски менителници в американска валута, с което финансирал френските войници, биещи се на страната на Революцията. Същите услуги предоставял и на Холандия и Испания, осигурявайки средства за испанския посланик, след като всякакви постъпления от Испания били осуетени в резултат от британската блокада. През периода 1781–1784 г. името на Саломон се появява близо сто пъти в дневника на Робърт Морис. Много от тези споменавания гласят просто: Изпратих да повикат Хаим Саломон.
Хаим Саломон предоставил на новото американско правителство заеми на обща стойност 800 000 долара, без които Революцията щяла да пропадне. Без някога да е обличал униформа или размахвал сабя, той имал огромен принос за нейния успех. Умрял в мизерия през 1785 г., едва 45-годишен, след като похарчил цялото си състояние за своята нова родина. Оставил жена и четири деца. Документацията, свързана с отпуснатите от него заеми, била предадена от вдовицата му на ковчежника на щата Пенсилвания. Но тези облигации и сертификати се загубили. Никаква част от заемите не била изплатена. Един от синовете му многократно повдигал въпроса пред държавата между 1840 и 1860 г. Със свои решения от 1813, 1849, 1851 и 1863 г. Конгресът се обявил за поне частично изплащане. През 1925 г. Камарата на представителите дори излязла с препоръка за компенсация на наследниците му.
Но тази препоръка така и не била изпълнена.