Рузвелт огледа банкнотата.
- MASON. Образуват думата масон.
- Точно така.
Съзнавайки неразумността на въпроса си, президентът все пак го зададе:
- И какво значи това?
- Твоят край.
Висок и изправен, Мелън имаше осанката на военен; наклонил глава на една страна, той сякаш се присмиваше на върховния главнокомандващ за неспособността му да се изправи на крака. Пънът в огнището изпука и пръсна във въздуха сноп искри.
- „Съвпадение със фактите, макар без обяснение“ — Мелън помълча и добави: — Лорд Байрон. Това също ми се стори подходящо за случая.
С тези думи гостът пристъпи към вратата.
- Не съм приключил с теб — провикна се Рузвелт.
Мелън спря и се извърна.
- Ще те чакам… господин президент.
И той си тръгна.
В НАШИ ДНИ
1
Венеция, Италия
Понеделник, 10 ноември
22:40 ч.
Котън Малоун се хвърли на пода точно когато куршумите затракаха по стъклената стена. За щастие, прозрачната преграда, разделяща двете помещения, не се разби. Той рискува да погледне към обширното пространство за секретарките и от там в полумрака проблеснаха пламъчетата на картечни откоси, излизащи от дулото на късоцевно оръжие. Явно стъклото между него и нападателя беше свръхустойчиво и Малоун мълчаливо отправи благодарност към който и да го бе поставил за предвидливостта му.
Възможностите му за действие бяха ограничени. Не знаеше почти нищо за разпределението на осмия етаж — беше за пръв път в тази сграда. Дошъл бе със задачата да проследи незабелязано извършването на огромна по мащабите си финансова транзакция — наблъскването на 20 милиона щатски долара в два големи чувала с краен адресат в Северна Корея. Вместо това сделката се бе превърнала в касапница. В близкия офис имаше четири трупа, а убиецът — мъж с азиатски черти, къса черна коса и униформа на охранител — го бе избрал за следваща жертва.
Трябваше да намери прикритие.
Добре поне, че имаше оръжие — зачислената му от отряд „Магелан“ берета с два резервни пълнителя. Възможността да пътува въоръжен беше едно от предимствата, което му даваше носенето на значка от Министерството на правосъдието на Съединените щати. Беше приел тази задача като повод да се разсее след случилото се в Копенхаген, както и да изкара малко пари — в днешно време работата за правителството се заплащаше доста добре.
Мисли!
Нападателят го превъзхождаше по огнева мощ, но не и по интелигентност.
Контролирай онова, което те заобикаля, и така контролираш крайния резултат.
Той хукна вляво по коридора, застлан с грапава теракота, точно когато поредният откос разби на сол стъклената преграда. Премина през неголяма площадка с врати за тоалетна от двете страни и продължи нататък. Насред коридора имаше изоставена количка с парцали и почистващи препарати. До нея една врата беше подпряна отворена; в полутъмния офис забеляза приклекнала до стената жена.
- Мушни се под бюрото и не издавай звук! — прошепна ѝ той на италиански.
Тя изпълни мълчаливо нареждането му.
Чистачката можеше да се окаже проблем. В докладите на отряд „Магелан“ такива се обозначаваха като „цивилни жертви“. Той ненавиждаше това описание. Всяка от тези „цивилни жертви“ би могла да бъде нечий баща, майка, брат, сестра. Невинни хора, попаднали в кръстосания огън.
Всеки миг азиатецът щеше да се появи.
Малоун забеляза друга врата и се шмугна през нея в тъмния офис. Обичайните мебели, разпръснати в безпорядък на пода. Открехната врата водеше към съседно помещение; през процепа струеше ярка светлина. Бърз поглед потвърди, че от другата стая се излиза обратно в коридора.
Щеше да свърши работа. До ноздрите му достигна миризма на почистващ разтвор; на метър от него имаше двайсетлитров метален варел с отворена капачка. Върху количката на чистачката видя пакет цигари и запалка.
Контролирай онова, което те заобикаля. Той грабна цигарите и запалката, после събори с ритник металния варел. Безцветна течност рукна от гърлото му и потече като река по коридора точно в посоката, откъдето щеше да дойде азиатецът.
Малоун зачака. Няколко секунди по-късно иззад ъгъла се подаде дулото на автоматичната карабина, а след него и лицето на нападателя, който явно се чудеше къде ли се е скрила жертвата му. Малоун изчака още секунда-две, за да се убеди, че врагът му го е видял. Дулото се насочи към него.