Той влезе в терминала и веднага забеляза Хана на едно от билетните гишета. Когато приключи, тя се приближи до него и му подаде два билета. За Задар, Хърватия. Фериботът тръгваше в 9:30 ч. Часовникът му показваше 8:50.
- Ще ида да взема багажа — каза той. — А ти не изпускай обекта от поглед.
Малоун веднага се ориентира къде са. Бяха се движили в сравнително права линия през северната част на Венеция, последва лек завой и пред тях се появи Канале Гранде. Хауъл зави рязко вдясно. Люк го последва. Лодките увеличиха скоростта и навлязоха в следващия завой на широкия канал, който се виеше като змия от север на юг и после отново на север; вдясно от тях остана железопътната гара на острова. От отсрещния ѝ край започваше изкуственият провлак към континента, по който минаваха влакове и автомобили. Лодката на Хауъл заобиколи терминала и навлезе в лагуната, но само след стотина метра направи остър ляв завой, после още един. Озоваха се откъм задната страна на главната сграда; няколко ферибота бяха закотвени в редица пред по-малките сгради зад нея.
- Направи голям кръг — каза Люк. — Предполагам, за да се убеди, че няма опашка.
- Именно.
- Явно тия типове не са чак толкова добри. Ние през цялото време сме зад тях.
Люк не последва лодката на Хауъл в лагуната. Нямаше нужда. От мястото си виждаха всичко. Хауъл скочи от лодката на малък пристан.
- Свали ме тук — каза Малоун.
Намираха се на стотина метра от терминала. Трябваше да побърза, за да не го изгуби. И да види кой ферибот ще вземе.
- Пази ми чантата — каза той.
- Искаш ли си пистолета?
Малоун поклати глава.
- Ако се наложи да се кача на някой кораб, ще трябва да мина проверка за сигурност. По-добре да съм без оръжие. Ще ти звънна да ти кажа какво става. Междувременно, опитай се да откриеш агент Шефър и да разбереш какво си е наумила.
- Слушам! — козирува Люк.
Малоун скочи на брега и изтича нагоре. След пет минути беше вече на фериботния терминал. Забави крачка, колкото да успокои дишането си, и влезе вътре. Имаше много хора. Погледът му се местеше от лице на лице. Отвън стояха на котва четири ферибота. И четирите доста големи. И тогава забеляза Хауъл на опашката за билети. Осветена табела над гишето показваше, че това беше фериботът за Задар, Хърватия. Малоун пристъпи напред. Когато Хауъл стигна до гишето, за да си купи билет, той наостри уши, но чу само „Задар“. Фериботът беше директен, без прекачване. На светещата табела отгоре пишеше, че тръгва след двайсет минути. Малоун зае мястото си на опашката. Когато дойде и неговият ред, си купи билет също за Задар.
За дванайсет години служба в отряд „Магелан“ нито веднъж не бе ходил в Хърватия. Ето че и за там му се отвори път.
Ким теглеше куфара с колелца зад себе си. На няколко метра от него Хана правеше същото. Двамата се запътиха към мостчето, за да се качат на ферибота за Задар. Около два следобед щяха да стъпят на сушата. Хана бе съобразила да резервира самостоятелна каюта, макар да нямаше никаква опасност Хауъл да ги разпознае или свърже с каквото и да било. Досега Ким никога не се бе показвал или използвал истинското си име пред него или Ларкс.
Жената с черната кожена чанта вече се беше качила на борда. Ким и Хана се готвеха да направят същото, когато двама мъже привлякоха погледите им. Единият беше Анан Уейн Хауъл. Ким го познаваше от сайта. Другият беше онзи американец. Малоун. И двамата се бяха насочили към кораба.
Ким и Хана забавиха крачка и се скриха зад една от широките колони.
- Това повдига много въпроси — промърмори той.
Хана мълчаливо кимна. Току-що ситуацията се бе променила. Документите и Хауъл бяха отново в играта.
- Хайде, миличка. Късметът май ни се усмихна.
24
Вашингтон, окръг Колумбия
Стефани шофираше, Даниълс беше отзад. Отначало той бе настоял да седне лично зад волана, но тя го бе разубедила. Втора кола с двама агенти от Тайните служби ги следваше на близка дистанция. Доста странно пътуване, меко казано, но върховният главнокомандващ не бе оставил никакво място за съмнение. Беше си наумил да се срещне с Едуард Типтън, при това без обичайната суматоха около президентските кортежи. Стандартната процедура изискваше общо тринайсет автомобила, плюс три местни патрулни коли за отклоняване на движението. Кортежът включваше две идентични президентски лимузини, бронирани джипове за Тайните служби, военен съветник, лекар, неголям отряд командоси, екип за реагиране на опасни вещества, коли за придружаващите журналисти и свързочен автомобил. Най-отзад се движеше линейка. Целият антураж образуваше дълга черна колона с мигащи светлини, която предизвикваше всеобщо внимание. Не и сега обаче. Двете коли се движеха необезпокоявано. Помагаше им и това, че отдавна минаваше полунощ, пътищата бяха пусти и нищо не им пречеше да се измъкнат незабелязано от Вашингтон на път за тихите предградия на Вирджиния с техните стари къщи и обилна зеленина.