С един скок той се озова обратно в офиса. Проехтя оглушителен откос. Град от куршуми обля количката на чистачката. Малоун щракна запалката и поднесе пламъка под пакета цигари. Хартия, целофан, тютюн — всичко пламна. Едно. Две. Той метна горящия пакет в безцветната локва на пода. Чу се звук като от рязко поемане на въздух и почистващата течност лумна в пламъци.
Движение в съседната стая му показа, че се бе случило точно това, което бе очаквал: азиатецът бе потърсил убежище от горящия около него под. Преди врагът му да бе успял да се опомни, Малоун се хвърли вътре през свързващата врата и прикова нападателя си към пода.
Оръжието отхвръкна встрани. Малоун стискаше шията на азиатеца с дясната си ръка. Но опонентът му беше силен. И ловък като котка.
Двамата се претърколиха два пъти и се спряха в едно бюро.
Малоун знаеше, че не бива да отпуска хватката. Но азиатецът се оттласна от пода и успя да го блъсне назад. После светкавично скочи на крака. Докато Малоун се опомни и приготви за бой, мнимият пазач беше вече изчезнал.
Малоун вдигна пистолета си от пода и се приближи до вратата; сърцето му биеше като чук, дробовете му жадно поемаха въздух. Останките от течността догаряха отвън. Коридорът беше празен, по пода имаше мокри стъпки. Той тръгна по тях. На близкия ъгъл спря и се огледа. Нямаше никой. Продължи към асансьорите и погледна електронните индикатори над вратите. И двата показваха 8 — асансьорите бяха на етажа. Той натисна бутона за нагоре и се дръпна крачка назад, готов за стрелба.
Вратите се отвориха. В лявата кабина имаше окървавен труп само по бельо. Вероятно истинският пазач. Малоун се взря в лицето му, обезобразено от две зеещи рани. Явно планът беше да бъдат ликвидирани не само участниците в сделката, но и всички свидетели. Той надникна в кабината и видя разбития контролен панел. Погледна в другата кабина — и тя беше извадена от строя. Единственият изход беше по стълбището.
Той излезе на площадката и се заслуша. Някой се изкачваше по стъпалата към покрива. Малоун се затича нагоре. Някъде се отвори врата, после бързо се затвори.
На последния етаж откри изхода към покрива; отвън се чуваше характерният шум на хеликоптерна турбина, която набираше обороти. Той открехна вратата.
Хеликоптерът беше обърнат с опашката към него; носът му сочеше навън, към нощния мрак. Докато роторите се въртяха все по-бързо, азиатецът натовари двата чувала с пари, после сам скочи в кабината. Перките свистяха във въздуха, плазовете се отлепиха от покрива.
Малоун бутна вратата и я отвори докрай. Леденият вятър го удари като стена.
Да стреля? Не. Да ги остави да отлетят? Беше изпратен тук като наблюдател, но нещата бяха взели лош обрат и той трябваше да си оправдае хонорара. Мушна пистолета в задния си джоб и се затича. С един скок се метна върху единия от плазовете, който вече беше високо във въздуха. Хеликоптерът започна да набира височина в нощното небе.
Какво особено чувство — да летиш в мрака абсолютно незащитен! Малоун се беше вкопчил с две ръце в металния плаз, а леденият насрещен вятър се стремеше да го откъсне от него.
Той погледна надолу. Летяха на изток, отдалечавайки се от брега; под тях беше вода, напред се простираха островите. Мястото, където бяха станали убийствата, се намираше на материка, на стотина-двеста метра от морето, в една безлична офис сграда, недалече от международното летище „Марко Поло“. Лагуната беше заобиколена от тънки ивици светлина, които се събираха в широка дъга към континента. В центъра се намираше Венеция.
Хеликоптерът зави остро вдясно и увеличи скоростта. Напред се виждаха осветените кули и камбанарии на града. Отвъд тях се стелеше безкрайна тъмнина — знак за открита водна площ. Малко по на изток беше Лидо, след което започваше Адриатическо море. Той си отмяташе наум местата, над които минаваха. На север градски светлини издаваха присъствието на Мурано, след това Бурано и малко по-нататък — Торчело. Островите приличаха на огърлица от скъпоценни камъни около лагуната. Малоун се сви върху плаза и за пръв път погледна нагоре, към кабината на хеликоптера.
„Охранителят“ го гледаше през стъклото.
Хеликоптерът кривна рязко вляво в опит да се отърси от неканения пасажер. Тялото му залитна встрани, после се люшна като камшик назад, но той се държеше здраво, докато мъжът над него го фиксираше с леден поглед. Малоун видя как азиатецът се пресегна и отвори люка; в ръката си държеше карабина. Миг преди първият откос да го обсипе с куршуми, той се залюля и се метна върху другия плаз.