Академия за проклятия
Елена Звездная
Урок седем - Заплахите на кръвното наследство
превод: Кристина Мешулам
- Адептка Риате - недоволният глас на магистъра ме накара да се откъсна от замисленото изучаване на дъската
със състава на престъплението. За миг се стори, че съм в академията, само дето тук я нямаше лейди Митас, но за сметка на това, след вика на лорд-директора, към мен погледнаха всички осем присъстващи лордове.
Недоумяващо ме погледнаха, бяха свикнали, че лорд Тьер ме нарича изключително и само по име.
- Дея, ела в кабинета ми! - разнесе се отново плашещият рев на началника ми.
Не, честно казано, в качеството си на лорд-директор Риан все пак беше по-сдържан, а като глава на СБИ
понякога наистина ме ужасяваше.
Припряно заобиколих бюрата, устремих се към вратата на кабинета на ръководството, хванах дръжката на
вратата и изведнъж осъзнах, че стоя и обмислям какви ли съм успяла да ги надробя?! На работа ние дойдохме
заедно, отначало се бяхме пренесли в хола на императорския дворец, след това, държейки се за ръце, без да
бързаме бяхме слезли по стълбите, а и по етажа също не бързахме особено, разбирайки прекрасно, че след
това няма да можем да останем насаме. А после, в момента в който влязохме в управлението, аз се насочих
към бюрото си, а Риан - към своя кабинет. И това беше... Не бях грабила библиотеки, никого не бях успяла да
прокълна, а и не си бях тръгвала от работа, без да питам.
Вратата се разтвори, явявайки пред очите ми лорд Риан Тьер.
- Дея - явно стараейки се да сдържи раздразнението си, произнесе магистърът, - ако те викам, трябва веднага
да дойдеш.
- Ясно - не се опитах да отричам вината си.
На лицето на магистъра се промъкна недоумение и на мен ми беше зададен въпрос:
- Тогава каква е причината за забавянето?
- Магистър, да можехте само да чуете тона си! - не се сдържах аз. - Освен това, беше достатъчно да произнесете
„адептка Риате” и аз веднага започнах да се чудя какво съм сбъркала, а най-важното, кога съм успяла да
предизвикам недоволството ви и с какво.
Магистърът лорд Риан Тьер насочи към мен втренчения поглед на черните си, като самото Тъмно изкуство
очи. Адептката на Академията на проклятията с ужас осъзна, че все пак нещо някъде е успяла да надроби и
сега ще дойде голямата и страшна Бездна.
- Как да ти кажа, сърце мое - измамно мек глас, - на бюрото си тази сутрин намерих два много интересни
документа. Единият е доклад на мое име, в който се съобщава, че някоя си Дея Риате, съпруга на офицера от
Нощната стража Юрао Найтес, намирайки се в деликатно положение, е прокълнала началника на службата
за безопасност на Императорската банка, вследствие на което той е понесъл морални и йизически щети.
- Ой - изпъшках аз.
- Между другото, какво е било проклятието? - с леден тон полюбопитства магистърът.
- За диар... - започнах аз и веднага реших да позагладя малко йормулировката, казвайки: - За екстрено
прочистване на чревния тракт.
- Ха-ха-ха! - избухна морфът, свличайки се от стола.
- Каква страшна жена - отбеляза дроу.
- Опасна - ухилвайки се, добави господин Десвер, а уж човек се нарича.
- Госпожо Риате, за в бъдеще, не си заслужава така да рискувате - вмъкна лорд Шейвр. - Проклятията са
наказуеми, за такова неща като минимум получавате мъмрене с отбелязване в личното дело.
Бавно и уверено се изчервих. Риан укоризнено ме изгледа, отстъпи, пускайки ме да вляза в кабинета му. И
когато затворената врата ни отряза от групата, мрачно цитира:
-„Съпруга на офицера от Нощната стража Юрао Найтес, намираща е в деликатно положение”...
- Значи ти не се сърдиш заради проклятието? - досетих се аз. Недоумяващ поглед и въпросителното:
- А защо трябва да се сърдя заради проклятието?
- Защо изобщо трябва да се сърдиш? - не по-малко недоумяващо, попитах аз.
- Да, с тези неща ще се наложи да свиквам - замислено произнесе магистърът и се върна на мястото си.
Сядайки, ми протегна някакъв свитък, с думите:
- Нарекох те „адептка Риате”, защото Дара ми препрати списъка с литература по всички предмети, а също така
изискванията на Окено за ойормянето на дипломната работа. Взимай, прегледай ги докато се върне дроу,
след това елате при мен и двамата. Това е всичко.
В управлението на СБИ царяха действие и концентрация. Всички членове на групата на лорд Тьер сновяха
със списъците, които бяхме донесли ние с Юр ту към кабинета на Риан, ту навън. Магистърът наистина
предпочиташе превантивните мерки и затова по-голямата част от лордовете, които теоретически можеха да