на изискването на хореограйията...
- Не, аз това няма да го танцувам! - уверено заявих на свекромонстъра.
- Да, грубовати са им движенията - неправилно ме разбра лейди Тьер, - но повярвай, Риан танцува повече от
великолепно.
Аз не се заех да й пояснявам мисълта си, защото в този момент банално ми липсваха думи - с все по-широко
ококорени очи гледах, как девойките се огъват, едва ли не докосвайки пода с косите си. Да се удържат сами в
това положение беше невъзможно, но тях ги подкрепяха лордовете! Но при това, в резултат на навеждането, лицата на самите лордове се намираха практически в деколтетата на дамите и ако трябва да отбележа, на
мъжете този йакт определено им харесваше!
- О, Бездна! - измърморих аз.
Отново встъпиха ударните - стремително изправяйки се, дамите отново заобиколиха партньорите си,
плъзгайки тънки пръстчета по напрегнатите мускули и всичко се повтори отново! Танцът завършваше в
момента, когато след два пъти изпълнената комбинация, партньорите замръзваха йактически в обятията
си - телата бяха максимално приближени, едната й ръка обгръщаше шията му, втората бе сплела пръсти с
неговите, свободната ръка на мъжа здраво държеше девойката през талията и погледът бе очи в очи!
Мелодията стихна. Партньорите се отдръпнаха един от друг, хладно се поклониха с такъв вид, като че ли
изобщо не се познаваха!
Определено танците на гномите ми харесваха много повече!
- Както виждаш, движенията не са сложни - без да забелязва смущението ми, започна да обяснява лейди Тьер.
- Сега ще ги накарам да ти покажат ваер.
На мен и след първия танц ми пламтяха бузите, боях се, че втория просто нямаше да го преживея!
И в този момент се случи най-страшното - зад гърба ми изрева адският пламък! Предпазливо хвърлих поглед
през рамо, тъкмо навреме, за да видя как магистърът излиза от пламъците. Съсредоточен, уверен, решителен.
- Видя ли вече танца? Мълчешком кимнах.
- Той не е сложен, главното е да чувстваш ритъма - и без да забелязва моя потресен вид, се обърна към майка
си: - Първо ние само двамата.
- Да, да, разбира се - веднага се съгласи лейди Тьер. - Милорди и милейди, освободете пространството.
И страстните партньори веднага се отдръпнаха до стената, хвърляйки ни заинтересувани погледи. Лирран
пък просто весело ми махна с ръка. И в този момент Риан ми протегна ръка, канейки ме на танц. Адептката на
Академията на проклятията нервно преглътна, рязко издиша и честно си призна:
- Риан, аз ужасно много те обичам, но... но аз няма да танцувам това!
И неговата главозамайваща усмивка в отговор, заедно с многозначително движение - той просто пристъпи
към мен.
- Риан! - усетих, как гласът ми се извисява в писък. - Това не е танц! Това е... аз няма да го танцувам.
Още една крачка, и прегръщайки ме като че ли бях нещо крехко и чупливо, но безкрайно ценно, магистърът
тихо произнесе:
- Ние просто ще опитаме. Аз, разбира се, бих предпочел обучение насаме, но имам сериозни опасения - той
се наведе към самото ми ухо, - че просто няма да успея да се сдържа.
С рязко движение се отдръпнах от него и уверено заявих: -Не!
В отговор - протегната ръка и невероятното:
- Дея, аз толкова пъти съм танцувал този танц с напълно безразлични за мен жени и толкова ми се иска, поне
веднъж, да прегърна любимата си в него...
Мислено три пъти проклех Бездната, пожелах на всички придворни да станат длъжници на гномите и
протегнах ръката си към лорд Риан Тьер, който все пак постигна това, което искаше. Но коя бях аз, че да го
лишавам от мечтата му, при условие, че той ми беше подарил моя собствена.
И с треперещи колене последвах магистъра до самата врата и обръщайки се с лице към музикантите, да се
приготвя за полет в Бездната.
- Музика - изкомандва лейди Тьер.
- Минутка - възразих аз.
Не че ми беше много комйортно да стоя под погледите на всички, но и ей така, веднага и без подготовка, не
можех да затанцувам. Особено нещо такова.
„Трябва да си представя танца като схема”. Представих си го, постарах се да го запомня, повторих си, че
женската партия върви под една мелодия, а мъжката под по-рязка. И след това кимнах на лейди Тьер.
Свекромонстъра някак хищно се усмихна и провъзгласи:
- Музика.
„Глупав танц! - повтарях на себе си. - Идиотски танц!”
- Аз съм с теб - гальовно произнесе Риан, лекичко стискайки пръстите ми.
Ядът ми премина моментално, обърнах глава, за да се срещна с погледа на черните, леко проблясващи очи