- И ти великолепно танцуваш - нагло излъга той. Разсмивайки се, честно отвърнах:
- Риан, това не е танц, сериозно. Танцуват у нас, в Загреб, на площада в Ардам също добре танцуват, на сватбите
на гномите - просто прекрасно, а това придворно безобразие дори не може да бъде наречено танц.
Тих смях и увереното:
- Но на теб ти хареса.
Свивайки рамене, отново погледнах през прозореца. „Хареса” - прекалено незначително определение за
цялата гама от чувства, от които и досега сърцето ми биеше бързо-бързо и леко ми се виеше свят. Като след
чаша вино.
В този момент Риан, докосвайки с устни косата ми, дрезгаво прошепна:
- Безкрайно ми харесва да виждам замъгления ти от страст поглед... Сърцето ми замря.
- Да чувам стоновете ти... И заби с три пъти по-бързо.
- Да усещам как се учестява дъха ти...
Тялото ми вече не ме слушаше, едва стоях на краката си и сигурно бих се свлякла на пода, ако той не ме
стискаше в силните си надеждни прегръдки.
- И аз просто полудявам, когато ти с накъсан шепот произнасяш моето име, сърце мое. В следващия миг бях
вдигната в силните му ръце, и кой знае защо, дори не намерих
какво да възразя, когато ме сложи да легна на широкото легло. Аз просто затворих очи, очаквайки
продължението...
Но тогава се раздаде гласът на магистъра:
- Сигурен ли си? Ултан, това не е инйормация, която мога да съобщя на императора без доказателства.
Бавно отворих очи и се вгледах в застаналия в пройил към мен лорд Риан Тьер, който, гледайки някъде в
пространството, изглежда общуваше със собствения си заместник.
- Не, това е неприемливо - раздразнение, прозиращо в гласа. - Да, сега ще дойда. Не, безсмислено е да им се
поръчва. Не, казах! За „ДеЮре” имам отделна задача. Идвам.
Когато Риан прекъсна разговора си с демона и се обърна към мен, аз, смутена от ситуацията се опитах да се
изправя.
- Най-добре ще е сега да полежиш - с усмивка отбеляза магистърът.
Още по-решително се опитах да стана, като старателно избягвах да гледам към Риан, защото...
Улови ме при опита ми да сляза от леглото, легна до мен, прегърна ме, удържайки ме практически със сила, и когато престанах да се дърпам, прошепна до самото ми ухо:
- Представи си езеро, чисто като планински въздух, величествен светъл лес наоколо, малка къщичка на брега
на езерото и нито една жива душа на десет дни път наоколо... Представи ли си?
- Не - не разбирах докрай защо се чувствах толкова обидена.
- Правилно - чувствена бавна целувка оп шията, - не си го представяй, всичко сам ще ти покажа. И ето там, обещавам ти, ще бъдем само ти и аз.
Замрях, обмислих перспективата и тихо попитах:
- И кога?
- След два дни - последва невъзмутимия отговор.
Изслушвайки инйормацията, касаеща най-близкото бъдеще, реших да се изкажа:
- Знаете ли какво, магистър!
- Какво? - дрезгаво прошепна той.
- Аз...
Внезапно Риан се озова отгоре ми, притискайки китките ми към покривката на леглото и бавно накланяйки
се към устните ми, прошепна:
- Разказвай.
Аз не можех вече нищо да разкажа... аз чаках, по-точно, дори предвкусвах като минимум целувка, поне една
и дори дъха си задържах... Лорд Тьер се вгледа в мен с внимателен, прекалено разбиращ поглед, но дори не
се опита да осъществи това, което така
очевидно чакаха от него. Движение. Той стисна китките ми, премествайки ръцете ми над главата. Аз не успях
дори да извикам, кога чух ниското му, чувствено:
- Какво мислите за една незапланирана изпитна задача, адептка Риате?
- По повод? - въздъхнах аз, по-скоро възмутена, отколкото изплашена.
- Например... - той отново се наведе към шията ми, изгаряйки я с горещия си дъх, - да започнем с онази тъмна
история, в която те е замесил Тобиас Овенс.
Аз трепнах. Омайното усещане за предвкусване на нещо прекрасно, очарованието от блещукането на черните
му като самото Тъмно изкуство очи, странното чувство за сладост по цялото тяло - всичко това просто изчезна, изпари се така, сякаш ме бе обляла ледена вълна. Мълчешком се извърнах настрани, няколко секунди се
взирах в стената, събирайки мислите си, а след това позволих на своето негодувание да изригне:
- Значи, твоите тайни са си твои тайни - аз се опитах да се освободя от ръцете му, - и ти на мен не просто за
себе си, ти за предишните си жени не ми разказваш! - стремително седнах, спуснах краката си от леглото, оправих си роклята и неспособна да си премълча, продължих: - И Тоби не ме е въвличал, аз сама приех това
решение! И не съжалявам за него дори за миг! Навярно, защото аз също съм тъмна!
Риан не каза нито дума, а аз изобщо отказвах да го погледна.