В СБИ цареше нещо невероятно. Като начало, едва влязла, забелязах, че по доскоро празния коридор,
сновяха седемнайсет служители и на мен дори ми се отдаде да ги преброя, тъй като те се намираха там само,
за да се срещнат с лорд Тьер. И ако когато се приближи първият то тях - полудемон с ярко-син перчем, Риан
продължаваше да ме държи за ръката, то при приближаването на втория, магистърът с кимване ми посочи
към входа в управлението и пусна ръката ми.
В коридора моментално стана пусто и тихо.
Секретност, с една дума.
Разстроена и тъжна, минах по първия и се спуснах на втория подземен етаж, минах по коридора и влязох в
управлението. Оказа се, че на мястото си бяха само Юрао, върколакът и демонът. Партньорът, откъсвайки се
от някакви списъци, вдигна глава и внимателно ме погледна...
- Реши да се върнеш, а? - констатация, не въпрос. - Ще ревем ли?
- Не - едва чуто се отзовах аз.
- Правилно - Юрао взе листовете, - да вървим, имаме ново дело.
- За кого работим? - безразлично попитах аз.
- За правителството, да ги погълне Бездната дано - дроу се приближи, протегна ми кърпичка, - мърдай, до
залез-слънце трябва да обиколим всички бижутери в града. Тьер
заповяда да се намери среоърното пръстенче, а кои, освен маисторите-златари е наясно какви скъпоценности
носят дамите от висшето общество. Престана да ми се плаче.
- Какво? - попитах отново Юрао.
Отвърна ми лорд Шейвр, вдигайки рисунката с изображението на същото онова пръстенче:
- Ваша ли е драсканицата? - към мен демонът определено не изпитваше топли чувства.
- Да, аз го нарисувах - не отрекох, разбира се.
- Отвратителна рисунка - „зарадва” ме Ултан. - Разкъсани линии, като че ли линийка сте използвала.
Кой за каквото е учил - мен ме бяха учили да рисувам схеми... Но аз нямах никакво намерение да се оправдавам, просто мълчешком гледах заместника на магистъра, очаквайки продължението.
- Да се върнем към задачите - изръмжа демонът, явно недоволен от мълчанието ми, - по заповед на лорд Тьер
ще работим по списъка на придворните дами, които отговарят на пройила на една от заговорничките. На вас
ви е наредено да обиколите златарите. Чисто губене на време, ако мен питате, но заповедите на Тьер не се
обсъждат. Можем да се надяваме
единствено на милостта на Бездната, и на това, че отново ще ви провърви. Отивайте, сбор в седем! Найтес, не закъснявайте!
- Да вървим - Юрао ме побутна към вратата. - Да се позабавляваме!
Тъй като аз още стоях и гледах Шейвр, забелязах как след думите на Юрао черните очи на демона стремително
почервеняха.
- В някоя таверна ще поседнем, ще пийнем, ще си поговорим - продължаваше дроу. Черните нокти на лорд
Шейвр разпориха плота на масата.
- Аз и по кръчмите бих се пошлял, но се съмнявам, че ти ще оцениш развратните жени на столицата, така че, ще се ограничим с един дом хубавици, аз ще ида да си свалям стреса, а ти ще поседиш долу, ще си побъбриш
с умните и опитни жени. Може и да ти разкажат как да си възпитаваш мъжа така, че да не се мотае с брачния
договор. Дей, на най-святото ми посяга!
Подозрително изгледах Юрао, дроу, без ни най-малки угризения на съвестта продължи да ми описва
плановете си за днешния ден:
- Ще вземем Оруг с нас, защото, когато изпълзим от таверната след задушевните разговори, едва ли ще можем
да си стоим както трябва на краката, така че, Оруг, решено. Освен това, кентаврите сега и така се пънат за нас
безплатно, нали се уговорих.
- Истински гном - похвалих го аз.
- Как иначе! С моята хватка и с твоята наблюдателност цялата столица скоро ще ни е в джоба, така че, да
вървим, страничните доходи на никого никога не са били излишни, щото то на държавна заплата може и да
ритнеш камбаната от глад. Тръгвай, на кого говоря.
И мен ме изтласкаха в коридора, а след това с дяволита усмивка затвориха вратата. А в управлението се
раздаде гръмогласен рев:
- Стой!!!
Ние побягнахме. Едновременно и без да сме се уговаряли. На стълбите Юрао ме изпревари, разбра, че
изоставам и ми протегна ръка, По-нататък тичахме заедно, а аз бях принудена да си придържам полата.
Когато преминахме първия етаж, се уплаших, че още едно стълбище в този темп няма да издържа. Издържах.
А след това Юрао ме повлече в някакъв страничен коридор, зад една колона спря, и ме придържа, давайки
ми възможност да си поема дъх.
А в този момент откъм подземното ниво се носеше:
- Найтес! - Ултан, наполовина приел демоническата си йорма, между другото, изскочи в хола, изпоплаши с
воплите присъстващите и се заоглежда. - Незабавно се върнете, Найтес! - ревеше лорд Шейвр.