на всички, които заглеждаха мамчето. А те всички бяха с високи чинове в армията, така че, нямахме път за
връщане, лелите биха ни заклали докато спим.
Изумено зяпах Юрао, то разбира се, не беше моя работа, но все пак:
- А защо лелите?
Весел поглед на златистите очи и търпеливото:
- Дей, ние сме дроу, разбираш ли? Ние си трошим кокалите и си млатим муцуните единствено и само в
ритуални двубои, а когато излизаме от Кръга на смъртта, всички претенции на победените към победителите
си остават там, вътре, само и единствено там.
Не разбирах, но все пак:
- Тогава, от какво са били недоволни твоите лели?
- Татенцето ми все пак е мъничко гном - Юрао засия с горда усмивка, - при всяко сражение се поставяше
условие, което изгубилият трябваше да изпълнява. Така че, лелите ми бяха много ядосани, за мама да не
говорим.
- Нищо не разбрах - честно си признах пред партньора.
Но не ми дадоха възможност да продължа разговора - ние бяхме стигнали до дома на майстор Молес и
гномът, разтваряйки вратата, се дръпна настрани, пропускайки ни да минем пред него.
В гостната на уютния гномски дом ние бяхме първите влезли, останалите явно още не бяха дошли. Посочвайки
ни към диванчето, Молес зае едно от креслата. Замислено се нацупи, пръстите му нервно подръпваха края
на брадата, очите му бяха леко присвити. И аз изведнъж си помислих, че почтеният господин Молес вероятно
е много стар, въпреки че по външността му никой не би казал - нито в брадата, нито в косата му имаше бели
косми.
- Ама че работа, какво се върши наоколо... - замислено промърмори гномът. - Излиза, че вече и своите трябва
с опасение да ги гледаме, да се озъртаме...
- Още нищо не сме изяснили - сурово каза Юрао.
- Дукт, сега момчето на Томарс - продължаваше да се тюхка майстор Молес, сякаш изобщо не бе чул думите на
дроу. - Но да допуснем, че аз подозирах, че баджанакът нещо не е читав, странностите бяха много, но Ойвег
Томарс... само дето беше малко нервен, а и днес от къщи не е излизал, а така, да ви кажа, няма нищо странно
у него... Ох, лоши времена настанаха, госпожо Риате, лорд Найтес.
Аз разбирах опасенията на гнома, наистина е плашещо да знаеш, че този, на когото се доверяваш, може да се
окаже... като Дукт. И затова, не си премълчах:
- Почтени господин майстор-златар Молес - вежливостта винаги трябваше да присъства, - възможно вас ще
ви успокои инйормацията за това, че в тялото на гном чужди същности могат да се вселят само в един случай
- ако гномът изгуби желанието си за живот.
Сивите, прилични на мъниста очи на гнома внимателно се взряха в мен, а аз продължих:
- Господин почтеният майстор Дукт загубил любимата си госпожа Дукт, много тъгувал и ние подозираме, че
именно това е позволило на маговете да използват тялото му за вселяване на друга същност.
Аз не можех да кажа нищо повече на Молес, но не беше и нужно. Старейшината на общината въздъхна със
забележимо облекчение, усмихна се, от което около добрите му очи му се появи паяжинка от бръчки и той
уверено каза:
- Не, Ойвег Томарс обича живота, а повече от живота си - щерката на стария Урс. И толкова много я обича, че
се е хванал на три работи, само и само сватбата по-скоро да може да уреди. Старите гноми все го подкачат, викат му: „Ойвег, да взема да ти продам някой и друг излишен час време в денонощието?” - след това се
намръщи и ядосано каза: - Явно някой нещо му е продал...
Юр многозначително кимна, но не бързаше да казва каквото и да било. На вратата се почука и майстор Молес
отиде да отваря.
Влязоха шестима гноми. Двама белобради, но набити и жилести старци си здрависаха със стопанина на дома, приближиха се до Юрао, също му стиснаха ръката. Седнаха. Едва след това влязоха останалите. Сред тях се
открояваше висок, което си беше учудващо за представител на пещерния народ, широкоплещест гном с
черна брада и коса и с такъв един мрачен поглед, че просто тръпки ме побиха.
Влезлите просто ни се поклониха и веднага се разположиха в креслата. В уютната гостна започна да става
тясно. Майстор Молес се върна на мястото си и подхвана:
- Почтени старейшини, запознайте се - съсобствениците на кантората за частни разследвания „ДеЮре” -
госпожа Дея Риате и лорд Юрао Найтес. Те временно са наети и работят за СБИ по покана на самия лорд Тьер.
Ако в началото на представянето нас ни гледаха по-скоро с насмешливо любопитство, то след споменаването
на името на магистъра, любопитството се смени с дълбоко уважение.
- Госпожо Риате, лорд Найтес, запознайте се - съветът на старейшините на столичната гномска община -