продължи майстор Молес. - Почтеният майстор-винар, господин Гровас - първият от беловласите склони
с достойнство глава, - почтеният майстор-златар, доставчика на императорския дворец, господин Золер -
вторият от влезлите също леко наклони глава.
Струва ли си да казвам, че и двамата с Юрао сега гледахме само него? При това жадно и очаквателно. Майстор
Молес понечи да продължи, но златарят Золер го прекъсна с насмешливото:
- И какво искат господата следователи?
Господата следователи се смутиха, по-точно, смутих се аз, а Юр весело отвърна:
- А от какво се изплаши почтеният майстор-златар? Ние нямаме отношение към данъчната служба, от доходите
не се интересуваме, стигои и бадзули не се явяваме.
- О-о-о - едновременно се обадиха всички гноми.
- Преди три дни бях в управлението - заразказва майстор Золер, - то нали сватбичката на императорската
щерка наближава, всички дами от двореца нови скъпоценности напоръчаха, така де, доход получих, отивам, значи да си плащам данъците. А те!
Трагична пауза и всички мълчаливо тръпнат в очакване, за да чуят:
- Те ми казват: „Всички преводи само чрез Императорската банка”. А аз на тях: „Почтени, това е нечувано?! О
кога така?” Те: „Нов императорски указ - казват, - всички плащания минават през Императорската банка”.
Всички потресено мълчаха, а само аз не издържах:
- И вие какво направихте, преведохте ли парите?
- Аз?! - странно ме погледна той. - Девойче, теб кой те е учил на такива лоши работи?
На мен даже ми стана неудобно някак, но това бях аз, а Юрао нагло съобщи:
- Нея добре са я учили, просто данъчните плащания в нашата кантора ги правя аз, а Дейка засега получава
образование по пройила си. Та как свърши всичко?
Гномът потърка бялата си брада, лукаво присви очи и разказа:
- Указът на императора може и да важи за всякаквите там лордове, а ние, пещерният народ, знаем правата си.
Да ни задължават да правим плащания само чрез една банка нито стригоите, нито дори самият император
не могат. Не е по закона това. А когато закон приемат, нормативна база под него променят и поставят
Императорската банка над всички останали и й обезпечат съответстващ златен запас, тогава, да, нека си
драскат укази.
- И за пет години няма да се справят - измърмори в брадата си вторият от белокосите старейшини, - а при Жус
ходи ли?
- Свалили са го Жус - майстор Золер разпери ръце, - и заместниците му са ги катурнали. Сега главен в
данъчното е бадзулът Кривеник.
- Бадзул? - уточни потресеният Юрао. - Откога така?!
Аз също бях потресена до дълбините на душата си. Защото стригоите - дребни, бързи, систематични и
пунктуални, бяха от както свят се помни едва ли не единствените служители на данъчните служби. Такъв не
можеш нито да го излъжеш, нито да го заплашиш, а в документацията им винаги е чистота и порядък. Стригоите
винаги са били властта на данъчните служби, а бадзулите - тяхната сила. Именно те си имаха вземане-даване
с длъжниците, контрабандистите те ги ловяха, а ако се бяха сетили да пуснат тези тъмни крайпътни духове и
в службата по контрол над имигрантите, нямаше да има в империята нелегални бежанци - бадзулите добре
си знаеха работата. Но да си представиш бадзула, с неговата преливащата се призрачна мускулатура, навел
глава над бюрото и скрупульозно попълващ документи?!
- А кога са го назначили? - попита господин Молес.
- Преди три дни - отзова се Золер. - Явно използват момента, докато императорът е зает с щерка си. Да ви
кажа, направо си е жалко, че наследничето ни хич не умее да стопанисва. При негово височество прошенията
години стоят неотворени. А лорд Тьер е съвсем друго нещо - на сутринта си подаваш молбата, след час те
приема, изслушва те и решава въпроса. Да, страшен е, да, суров е дотолкова, че чак тръпки те побият, но
работата си я знае.
Аз мълчах, Юрао ми хвърляше весели погледи, майстор Молес гледаше ту мен, ту
Юрао.
- Та значи - господин Золер отново започна да глади брадата си, - утре се гуляе, сватба е значи, а след това, аз
право при лорд Тьер ще ида. Имам си там при него свои хора, ще предадат на лорд Шейвр, а той на племенника
на императора ще доложи, няма да е за първи път. И нека Тьер да се заеме.
- Да, знае си работата той - поддържа го майстор Гровас, - справедлив е, всичко в ред ще сложи.
Отвори се вратата. Без чукане. Влезе гном... с подстригана брадичка, в ризница, с къс меч на пояса и
намръщено попита:
- Тук ли да го доведа?
Майстор Молес мълчаливо кимна. И едва стражът излезе, ни представи останалите старейшини: