- Майстор-леярят Орл - гном с рижа брада склони глава в приветствие, - майстор-ковачът Томарс - същият
онзи чернобрад гном не кимна, мрачно ни изгледа и извърна глава, - майстор-банкерът, господин Десан.
Последният гном кимна най-весело от всички, а след това се поинтересува:
- А вие не сте ли онази двойчица човечка и дроу, която натирила самия началник на безопасността на
Императорската банка в клозета?
Аз се изчервих, Юр измърмори нещо, гномът само дето не се затъркаля по пода от смях. Той всъщност се
строполи на пода, но до търкаляне не се стигна:
- А-а-а... не мога... - през смях се разнасяше някъде отдолу. - А-а-а, бедното... вампирче!
Останалите сдържано се усмихваха, а някои ни гледаха в недоумение. Майстор Молес усмихвайки се,
произнесе:
- А, значи сте успели да стигнете до лорд Витори.
- Ние на средата на пътя не спираме - гордо отвърна Юрао, - имаме си репутация.
И дори почтеният майстор-банкер престана да се залива от смях. Седна на мястото си, опъна си кайтана и
многозначително така:
- Да-а-а... репутацията е страшна сила.
И пак се закиска, хвърляйки ми весели погледи.
- Дей, още малко и ще станеш на цвят като роклята - прошепна ми Юрао.
В този момент отново се разтвори вратата. Отначало в стаята напъхаха дребен тъмнокос гном, още съвсем
младичък, и брадичката му беше редичка и смешна дори, след това влязоха двама странни гнома - стройни, голобради, единствено носовете им издаваха към коя раса принадлежат.
- Опитваше се да избяга - тези гноми и с красноречие не се отличаваха.
Впрочем, те почти никого не интересуваха, сега всички гледахме бледния, потреперващ от такова
концентрирано внимание Ойвег Томарс. А пък той... той плъзна поглед по присъстващите и с ужас ме зяпна.
При това ужасът беше просто панически - гномът го разтресе, той нервно изхълца и започна да се свлича на
пода - стражата едва успя да го подхване.
Ситуацията я спаси дроу:
- Слушай, тя ми е доста мирна, проклятия за остро разстройство доста рядко налага, в Бездната се кълна.
Престани да се тресеш и хайде, ясно, точно и подробно да ни разкажеш на кого си дал поканите?
Ойвег Томарс престана да се опитва да припадне и рязко издиша:
- На нея. На госпожа Риате.
Тогава вече, Юрао рязко се наведе напред и мрачно изсъска:
- Лъжеш.
Всички веднага го погледнаха. Майстор-златарят Золер предпазливо се поинтересува:
- Виждащ?
- Да - потвърди Юрао.
- Нощен страж - с явно уважение добави Молес.
Гномите закимаха и цялото внимание отново се съсредоточи върху младия гном.
- Не го извъртай, кажи си всичко честно - изведнъж произнесе чернобрадият майстор-ковач Томарс, - за
наказване, ще те накажа, но пред своите отговаряй поне честно!
Ойвег, кой знае защо отново погледна към мен, след това - към баща си... но не успя нищо да каже.
„Дея... - полустон - полушепот, - Дея...”
Аз скочих. Гласът сякаш вятърът го беше донесъл, всички ме изгледаха странно, а аз стоях и не знаех какво
да правя. Мен ме викаха. Че ме викаше Риан нямах ни най-малкото съмнение, гласът беше неговият. Но как?
И какво ставаше?
Без да се замислям нито за миг дръпнах ръкава си, стиснах възелчето на амулета и сега стоях и броях ударите
на сърцето си... Първи... Втори... Трети...
Изви се адски пламък!
Когато магистърът пристъпи към мен от ревящия огън, първото, което изпитах беше невероятно облекчение!
Той беше жив, с него всичко беше наред, а на мен явно просто ми се беше причуло. Но когато пламъкът
угасна - потъмняло лице, подути черни вени, стиснати устни. И рев:
- Найтес!
Юр дори не рискува да се пошегува, просто моментално се изправи - бледен, объркан, без нищо да разбира.
Също като мен. Взирах се в Риан, магистърът откъсна поглед от дроу, погледна ме, рязко издиша, лицето му
си възвърна предишния невъзмутим вид и лорд-директорът сухо попита:
- Ти какво правиш при гномите, сърце мое?
Даже не се досетих веднага какво да отговоря, затова отвърнах така, както би го направил Юрао.
- Тайна на следствието.
Погледът на магистъра стана захмислен, след това той все пак обърна внимание на това, че не сме сами в
гостната, огледа гномите. Всички старейшини на столичната гномска община, доста потресени от появата на
самия лорд Тьер, дружно станаха, ниско се поклониха. Риан отвърна със сдържано кимване с глава, огледа
внимателно майстор-златаря Золер и ме попита:
- Тръгнали сте по пътя на най-малкото съпротивление? Добре, правилна стъпка. Но въпросът не е в
това - втренчен в Юрао поглед и въпрос, пак към него: - Лексан предаде ли ви заповедта да се върнете в